Символичен акт или стратегически ход стои зад решението на Макрон да признае Палестина?
През септември 2025 г. Франция ще направи историческа крачка в международната дипломация, като официално признае Държавата Палестина по време на предстоящата сесия на Общото събрание на ООН.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
„Верен на историческия си ангажимент за справедлив и траен мир в Близкия изток, реших, че Франция ще признае Държавата Палестина. Ще го оповестя тържествено на Общото събрание на Обединените нации през септември“, написа Макрон в официалните си профили в X и Instagram.
Новината е съобщена от президента Еманюел Макрон чрез социалните мрежи, където той подчерта ангажимента на Франция към „справедлив и траен мир в Близкия изток“.
С тази позиция Франция се присъединява към 142 други държави, сред които и България, които вече признават палестинската държавност. Решението идва в контекста на дългогодишен и дълбоко противоречив международен дебат за бъдещето на палестинските територии и възможното съществуване на две държави – Израел и Палестина.
Франция дълго време е поддържала умерен и дипломатичен тон по въпроса за Близкия изток. С обявеното от президента Макрон признаване, страната цели да ускори усилията за постигане на политическо решение чрез международен натиск и легитимност. Подкрепата за палестинската държавност се разглежда от Париж като стъпка към възобновяване на преговорите и създаване на рамка за устойчив мир.
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху остро осъди решението на Франция, наричайки го „възнаграждение за терора“.
„Категорично осъждаме решението на президента Макрон да признае палестинска държава до Тел Авив в светлината на клането от 7 октомври 2023 г. Подобен ход възнаграждава терора и заплашва да създаде друг ирански сателит, точно както се случи с Газа“, написа Нетаняху в социалната мрежа X.
Израелската позиция е, че статутът на Палестина трябва да бъде решен чрез директни преговори между израелци и палестинци, а не чрез международно признаване. Възможността за независима палестинска държава, според Израел, зависи от гаранции за сигурността на израелските граждани и изкореняване на терористичната инфраструктура.
Палестина е призната за държава от мнозинството страни в ООН, но не и от ключови сили като САЩ, Израел, Германия и някои други европейски държави. Въпреки международната подкрепа, палестинските територии – Западният бряг и Ивицата Газа – остават разединени както политически, така и териториално. Газа е управлявана от Хамас, докато Западният бряг се контролира от Палестинската автономия, ръководена от партията Фатах.
Нито една от тези зони няма пълен суверенитет, тъй като Израел контролира границите, въздушното пространство и част от вътрешната сигурност, особено в Западния бряг. Това прави всякакво формално признаване на държавност по-скоро символично, отколкото оперативно.
Решението на Франция да признае Палестина отразява желанието на Париж да ускори международния диалог и да постави отново фокуса върху решението „две държави“. В същото време обаче то задълбочава разногласията между международните играчи. За едни това е стъпка към справедливост и мир, за други – опасен прецедент, който може да насърчи радикални групировки и да застраши сигурността на региона.
Докато дипломатическата битка продължава, милиони палестинци и израелци остават в сянката на несигурност, конфликти и нерешени исторически спорове.
