„СКРАП МЕН“ или Динко Бозавия от Ямбол, който накисна жена си за да си отърве задника (видео)
Внимание, уважаеми читатели на „ГРОЗНАТА ИСТИНА“! Динко Вълев Бозавия от Ямбол пак ни ощастливи с поредния си “героичен” епизод! Но този път не с ръждивото и очукано МТЛБ, не е с бронирана жилетка, а с една класическа комбинация от страх, лъжа и въртене на гьобеци пред истината.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
„НЕ БЯХ АЗ, БЕ ЖЕНА МИ!“
Като във виц от мутренските времена, Бозавия изскочи от храстите на социалните мрежи, след като публикувахме видео и статия, как червената му Тойота лети в забранено изпреварване на котленски завой, едва не превръщайки двама мотористи в летящи кебапчета. Реакцията му? Мигновено оправдание: “Не бях аз, бе, беше жена ми!”
Жената! Значи човек може да прости лъжа, може да прости и глупост, ама да набедиш собствената си жена, та да се измъкнеш като мокър сапун от отговорност – е, това вече си е храброст с обратен знак. Такова нещо и в кръчмата не биха разказали, щото ще им се разсипе ракията от смях.
От “ловец на мигранти” до “продавач на срам”
А този същият Динко навремето обикаляше телевизиите и разправяше как ловял мигранти с голи ръце. Казваше, че бил пазител на границата, патриот, бодигард на родината, новият Левски, ама с ютуб канал и скрападжийска империя. А после се чу, че хващал хората не за да ги предаде на властите, а за да ги обере. Патриотизъм, ама от онзи, дето пълни джобовете.
Самодеецът Динко – българската версия на “Judge Judy”
След ловът дойде съдът. Ама не оня с чука и закона, а личният съд на Динко: “Аз решавам кой е симулант, кой е просяк и кой заслужава ритник в ребрата”. Сценка от Несебър, в която нашият “бдителен гражданин” се гаври с просяк, се опита да мине за патриотична инициатива, ама получи само бурни освирквания и една съдебна глоба с размер на малка автомобилна вноска.
Камионът на позора
И понеже в живота на Бозавия всичко се преобръща (освен моралът му – той просто липсва), претовареният му камион реши да го изпревари по пътя към срама – и се обърна насред магистралата. Документите на машината? Нередовни. Реакцията? “Шофьорът е виновен, той не видял, аз бях зает да пазя държавата, или жената, не помня вече…”
Храбростта на заек в тенекия от сирене
Всичко в живота на Динко е като скрап: шумно, ръждиво и с неясен произход. Този човек е като Нинджата на срама – скача от тема в тема, от лъжа в лъжа, и все се опитва да пробута себе си за герой, докато не може дори жена си да защити. Вместо да бъде мъж и да си понесе отговорността, я пробута под колелата на собственото си егоистично чувство за самосъхранение – “ЖЕНА МИ БЕШЕ!”
Динко Бозавия – човекът, който твърди, че пази държавата, но не може да оправи документи за камиона си; хвали се, че лови терористи, но се страхува да признае, че карал като камикадзе, обявява се за мъж, а на първия проблем хвърля жена си под автобуса (или под Тойотата, зависи от гледната точка), живее в своя филм, но забравя, че няма фенове вече – само жал и присмех.
