След войната по пътищата – нов фронт по релсите? БДЖ пак изненада: Влаковете – лъскави на думи, бараки на колела в действителност, а релсите – музейни експонати от времето на парните локомотиви
Докато от БДЖ гордо тръбят, че „подновяват подвижния състав“ и „инвестират в бъдещето на железниците“, реалността край Симеоновград избухна в пламъци. Влак с цистерни дерайлира и изпепели над 100 метра от железния път, който, по думите на машинистите, не е поддържан откакто първият космонавт е летял в Космоса.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.

На думи – „модернизация“. На практика – същите стари железни ковчези, купувани на килограм от чужбина, които тук ни ги представят като „нови“. Ако това са „нови влакове“, то министърът на транспорта японски шинкансен.
Службите на място се потиха цяла нощ, изтегляха цистерни, охлаждаха, спасяваха каквото може. И то без нито един пострадал човек – истинско чудо, като се има предвид, че по релсите очевидно се движат барутни погреби. За щастие, нафтата си изгоря кротко и без повече жертви – както и обичайното доверие към железопътната ни система.
И после се чудим защо хората предпочитат колата, автобуса, каруцата или направо ходенето пеша. Кое е по-сигурно – дупките по пътищата или дупките в релсите? Отговорът май вече няма значение: и на пътя, и по релсата, шансът да оцелееш е повече въпрос на късмет, отколкото на държавна грижа.
Частично бедствено положение, прекъснат ток, спряна вода… А какво да кажем за бедственото положение в БДЖ, което отдавна е постоянно? Обещания за „европейски стандарти“, за „светло бъдеще на железопътния транспорт“, но като че ли всеки път релсите ни връщат в социализма – само че без влаковете тогавашно производство да са били толкова опасни.
И докога? Докога ще караме по трасета, които са последно пипани, когато са строени? Докога „новите влакове“ ще са втора ръка бараки, боядисани в свежи цветове, за да изглеждат снимките хубави? Докога ще ни обясняват, че всичко е под контрол, когато дори релсите не са?
След войната по пътищата, нов фронт очевидно се открива по релсите. И ако там пак ще се води с човешки животи, може би е време някой в БДЖ най-накрая да разбере, че влаковете не се движат по обещания, а по релси. А, ако релси няма – е, тогава остава само ръждата и подигравката.
