Стефан Петров -Шишето: Как един вълк в овча кожа се опита да си подмени биографията (документ)

В една държава, в която „общественик“ понякога се тълкува като „който има интернет и силно гърло“, Стефан Петров – по-известен като Шишето – блести като мръсен буркан в стъкларски пункт за вторични суровини. Името му звучи като „алкохолен съд за моралните ценности“, но реалността е още по-гротеска. Време е да разопаковаме този обществен продукт с изтекъл срок на годност.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

От „продънен -пандизчия“ до „пазител на морала“

Стефан не е просто човек – той е „институция“. Има досие, по-дебело от дипломна работа по философия, само дето в неговия случай философията е „Който с ножа, той с морала“. Бивш затворник, настоящ моралист, утрешен пророк – Шишето успя да измине пътя от наровете на пандиза до креслата в държавната администрация ИАРА, без да го спре нещо толкова досадно като… съвест, угризене, срам и закон.

„Моралният съдия“ от ИскраБГ

След като излиза от затвора с нова идентичност и стари навици, Стефан намира своето естествено поприще: фекално кафявата медия  – ИскраБГ. Там, без капка журналистическа подготовка, но с цяла каруца лични комплекси, той започва да раздава морални присъди. Ако имаха награда за „най-креслив хипокрит“, щеше да я вземе с две ръце… и  бутилка ракия цар Киро, като допълнителен бонус.

Шишето в ИАРА – инспектор на свободна практика

Следващата спирка в голямото турне на Чефо е държавната агенция ИАРА – идеално място за човек с тежко криминално минало да проверява други за нередности. Вдига дронове, проверява имоти, прави неофициални инспекции (когато собствениците ги няма – съвсем случайно, разбира се им влиза в къщите). Защо му трябва заповед за проверка, когато има дълги крака и тъмни очила?

После идва и арестът за фалшификация на документи. Класика. Досъдебно производство? Има. Прокурорска проверка? Също. Служебна кола, използвана като маршрутка след три ракии? Разбира се – казакът, като се напие  не ходи пеша.

„Герой“ в две роли – държавен служител и „репортер-революционер“

Докато работи в ИАРА, Стефан не изневерява на себе си – продължава да пише и „разследва“, защото нали е борец срещу корупцията. Само дето го прави незаконно, но кога едно „незаконно“ го е спряло? След като го изхвърлят (все пак културно), включва се в класическия модус на обиден  – плюе по всички, крещи „мафия!“, „калинки!“, „боклуци!“, и размахва пръст, докато със същата ръка пълни поредния бокал с огнена вода.

ОЗБГ – новият „манастир на лъжепророците„

Сега Шишето се подвизава и като активист в НПО-то ОЗБГ – поредната трибуна за словесни нападки и заплахи, замаскирани като гражданска активност. За хората, които не са съгласни с него, има богат речник от затворнически термини. Все пак всеки вожд трябва да говори на езика на народа… или поне на езика на килията -там където се е „формирал’, като личност.

Стефан Петров е като евтина пиеса – лош сценарий, слаба игра, силен пушилек от задкулисието. Дори не е смешно! Тъжното е, че подобни персонажи се натрапват за морални ориентири. В една нормална реалност това би било скандален позор. В България – обществено лице.

Но поне си има прякор, който му пасва. Пък и не всеки може да се похвали, че цял град го познава… по съдебен път.