Черноморието потъва, а виновно пак ще е …времето: Липсата на реклама, чрез медийни стратегии погубват сектора у нас
Трийсет и пет процента спад на туристите по Северното Черноморие. Хотели празни. Таксита чакат клиенти като рибарите цаца. Ресторантьори гледат празните маси с надеждата някой случайно да обърка GPS-а си и да попадне в България. После всички вдигат ръце и започват добре познатата песен: „Държавата да помогне.“
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Само че истината е далеч по-неприятна.
До това положение не се стигна за един сезон. Не се стигна за една година. Това е резултат от десетилетия безидейност, самозаблуда и убеждението, че морето само по себе си е достатъчна реклама. Не е.
Докато Турция инвестира милиарди в световна реклама, Гърция продава мечтата за Егейско море, а Хърватия превърна всяко заливче в международна туристическа атракция, България разчита хотелът сам да си направи Facebook страница и да качи няколко снимки на басейна. Сякаш туристите от Германия, Полша или Великобритания прекарват вечерите си в издирване на неизвестни български хотели из социалните мрежи.
Реклама без медии е като концерт без публика. Да, всеки хотел може да си пуска клипчета във Facebook, Instagram и TikTok. Но когато липсва национална стратегия, когато няма сериозни телевизионни кампании, международни туристически изложения, репортажи, документални продукции и мащабно медийно присъствие, рекламата остава затворена в собствения балон.
Не е достатъчно сам да се хвалиш. Някой трябва да покаже пред света защо си заслужава да дойдат именно тук.
Всяка година слушаме едни и същи оправдания. Липсват полети. Липсва инфраструктура. Липсват пазари.
Само че тези проблеми не паднаха от небето тази пролет. За тях се говори повече от десетилетие. През това време конкуренцията не чакаше. Турция строеше. Гърция рекламираше. Египет и Тунис инвестираха в нови комплекси. Албания се превърна от непозната държава в модерна туристическа дестинация.
Ние… сменяхме министри.
Безспорно, българският туризъм загуби няколко важни пазара през последните години. Руският туристически поток, който дълго време беше сред най-значимите за Черноморието, практически изчезна. Намаляха и туристите от Германия, Полша, Чехия и други традиционни пазари. Част от тях избраха Турция, Гърция или по-далечни екзотични дестинации, където получават по-конкурентни оферти или различен тип преживяване.
Вместо обаче да се търсят нови пазари и нов туристически продукт, у нас сякаш се разчита единствено на надеждата, че някой ден всичко ще се оправи от само себе си. Историята не познава подобен икономически модел.
Румънците? Дълги години именно те спасяваха сезона. После ги посрещнахме с все по-високи цени, задръствания, паркинги със златни тарифи и обслужване, което понякога създава усещането, че клиентът е дошъл да пречи. Не е чудно, че мнозина започнаха да избират други дестинации.
Турците? Защо да идват масово тук, когато собственото им крайбрежие предлага огромен избор от модерни курорти?
Гърците? Те също предпочитат родните си острови и плажове.
Американците, за които години наред се говореше като за бъдещото спасение на българския туризъм, така и не се появиха в очакваните мащаби. Оказа се, че мечтите не летят с чартърни полети.
И най-болезненото…
България притежава едни от най-красивите места по Южното Черноморие и Странджа. Девствени плажове. Малки заливи. Скали. Природни резервати. Автентични села. Стари църкви. Нестинарски традиции. Археология. Винарски маршрути. Богата кухня. Планина и море на едно място.
Колко от всичко това вижда чужденецът?
Почти нищо.
Вместо да се разработят целогодишни туристически маршрути, които да съчетават плаж, екотуризъм, история, фолклор, винен туризъм, сафари във вътрешността на Странджа, посещения на традиционни села и културни фестивали, отново чакаме юли и август да оправят сметките.
Така не се прави туризъм.
Така се чака чудо.
А чудесата, за разлика от туристите, не се записват с ранни резервации.
Сега отново се иска държавата да помогне. Добре. Но помощта не може да бъде поредната финансова инжекция без стратегия. Необходими са национална реклама, модерна транспортна свързаност, дългосрочна визия, нов туристически продукт и професионален маркетинг. Не кампанийни обещания всяка пролет.
Защото морето не е виновно.
Плажовете не са виновни.
Природата не е виновна.
Виновно е онова национално умение с години да неглижираш един от най-важните икономически отрасли, а когато резултатите станат катастрофални, да се чудиш откъде се е появил проблемът.
Истината е проста и болезнена.
Туризмът не умира тази година.
Той просто получава сметката за всички пропуснати възможности през последните двадесет години. И, както често се случва у нас, когато дойде време за плащане, всички изведнъж се оказват изненадани.
