Четири контейнера дрейфуват край Бургаския залив: Опасни товари от потъналия CONTSHIP JET може да достигнат българското крайбрежие

Четири контейнера са засечени да дрейфуват източно от Бургаския залив, след като вероятно са се откъснали от потъналия контейнеровоз CONTSHIP JET. На борда му е имало литиево-йонни батерии, киселини, корозивни и запалими течности, както и други потенциално опасни товари. Засега замърсяване на морската вода не е установено, но рискът далеч не е отпаднал.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Четири контейнера са забелязани да се носят свободно в Черно море, източно от Бургаския залив. Сигналът е подаден в 10:55 часа българско време. Плаващите обекти променят позицията си под въздействието на морските течения, а мореплавателите са предупредени да се движат с повишено внимание и да спазват безопасна дистанция.

Според информация на Maritime.bg най-вероятно става дума за част от товара на контейнеровоза CONTSHIP JET, който потъна югоизточно от Варна след удар от морски дронове.

Корабът е плавал под либерийски флаг по маршрута Хайфа – Констанца и е превозвал общо 421 контейнера. При инцидента около 20 контейнера са попаднали във водата, като други публикувани данни посочват броя им като 21.

Сега част от този товар вече представлява плаваща опасност в акваторията на Черно море.

Плаващ товар с потенциално опасно съдържание

Особено тревожен е не самият факт, че контейнери се носят неконтролируемо в морето, а това, което може да се намира вътре в тях.

По данни на Maritime.bg сред превозваните товари са били:

Литиево-йонни батерии;

Киселини и корозивни течности;

Запалими течности;

Етанолови разтвори;

Битова химия;

Пластмаси;

Строителни материали;

Различни промишлени компоненти.

Допълнително притеснение буди информацията, че част от контейнерите са съдържали стоки на български юридически лица.

Това поставя въпроси не само за безопасността на корабоплаването, но и за потенциалните екологични и икономически последици от инцидента.

Металните контейнери не са херметични съоръжения, проектирани да издържат безкрайно на морската среда. Корозията, механичните повреди и въздействието на вълните могат постепенно да нарушат целостта им. При наличие на опасни вещества подобен сценарий би могъл да доведе до замърсяване.

Засега няма установено замърсяване, но опасността остава

Морските течения в района насочват плаващите предмети от север на юг. Това обаче не означава автоматично, че контейнерите ще достигнат българския бряг. Траекторията им зависи от теченията, вятъра и метеорологичните условия.

Проверките на морската вода продължават. Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Явор Димитров заяви:

„Към момента от началото на този мониторинг не отчитаме превишения по нито един от показателите“.

Изследванията обхващат нефтопродукти, тежки метали и други физикохимични показатели.

При предишни проби е било отчетено отклонение по показателя амониев азот край Созопол, но специалистите не го свързват с потъналия кораб.

Това е положителна новина, но липсата на установено замърсяване към момента не трябва да се бърка с липса на риск. Докато контейнерите не бъдат локализирани и съдържанието им не бъде установено, опасността остава.

Кой следи контейнерите и какво ще се случи с тях?

Наблюдението на морския район и състоянието на водата ще продължи до локализирането на контейнерите или потъването им.

Остават обаче няколко съществени въпроса: установено ли е точното местоположение на всички изпаднали контейнери, идентифицирани ли са тези с опасни товари и предприемат ли се действия за тяхното обезопасяване и евентуално изваждане?

Особено важно е да се знае дали компетентните служби разполагат с пълна информация за съдържанието на контейнерите и дали е извършена оценка на риска за българското крайбрежие.

Защото Черно море не е склад за изгубени товари, а обща екосистема, от която зависят рибарството, туризмът и поминъкът на хиляди хора.

Четири контейнера в момента може да изглеждат като малък проблем сред безкрайната морска шир. Но когато неизвестното съдържание включва киселини, корозивни вещества и запалими течности, подценяването на ситуацията би било сериозна грешка.

Засега морето не показва признаци на замърсяване. Въпросът е дали институциите ще успеят да открият и обезопасят опасния товар, преди природата да напомни колко скъпо струва човешката безотговорност.