52 години „ХЕМУС“: В България и магистралите явно се строят на поколения
Има годишнини, които се празнуват с торта. Има и такива, които просто те карат да се чудиш дали да се смееш, или да плачеш. Днес отбелязваме точно от вторите – 52 години от първата копка на автомагистрала „Хемус“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Да, правилно прочетохте. Петдесет и две години.
На 4 – ти октомври 1974 г. е направена първата копка на бъдещата магистрала, която трябва да свърже София и Варна и да даде нормална транспортна връзка на Северна България. Половин век по-късно обаче „Хемус“ продължава да бъде не толкова магистрала, колкото национален сериал с безкраен брой сезони. Само че сериалът е скъп. Много скъп. А финалният епизод така и не идва.
Народният представител Коста Стоянов припомни именно този „юбилей“ в парламента и постави въпроса защо след 52 години Северна България все още няма завършена магистрална връзка. От „Възраждане“ настояват за конкретен график за всеки недовършен участък, осигурено финансиране, публичен отчет и контрол върху разходите.
И тук човек няма как да не се запита: Какво точно строим?
426 километра път. Не канал през Панамския провлак. Не тунел до Луната. Не магистрала през Амазонската джунгла. 426 километра. И вече 52 години още не можем да кажем: „Готово“.
Всъщност дори това е прекалено оптимистично. Публикуваните данни показват, че за повече от половин век са изградени под половината от планираните километри.
Това вече не е просто бавно строителство. Това е българска строителна философия.
Първо правим първа копка. После правим проект. После преправяме проекта. После правим нова процедура. После чакаме разрешение. После обсъждаме финансирането. После сменяме властта. После сменяме договора. После индексираме. После проверяваме. После правим анализ. И накрая… правим нова първа копка.
А междувременно хората пътуват. Чакат. Заобикалят. Карат по пътища, които отдавна трябваше да бъдат дублирани, и слушат поредното обещание, че този път „Хемус“ вече ще се строи. Само че „този път“ в България явно е понятие без срок.
Има нещо почти комично в цялата история. Светът говори за изкуствен интелект, автономни автомобили, високоскоростни влакове, космически мисии и градове на бъдещето. А ние през 2026 година празнуваме 52 години от първата копка на една магистрала и все още спорим кога ще я завършим.
Това не е просто проблем на един кабинет, една партия или един министър. Това е проблем на цялата система на пътното строителство в България.
Защото „Хемус“ е само най-видимият символ. Дори по вече построените участъци периодично има ограничения заради ремонти, поддръжка и състояние на настилката. Тоест имаме уникална ситуация: едни километри ги чакаме да бъдат построени, а други, които вече са построени, ги чакаме да бъдат ремонтирани.
И всичко това в една държава. Няма нужда дори да търсим иронията. Иронията е самата реалност.
52 години след първата копка „Хемус“ остава незавършена. И ако това не е достатъчно красноречиво за начина, по който функционира пътното строителство у нас, трудно е да измислим по-добър пример.
Защото в България явно има едно особено понятие за „срок“. То започва с първа копка, продължава десетилетия и никой не знае кога свършва.
Честита 52-ра годишнина, „Хемус“.
Дано някой ден доживеем и до рождения ден, на който ще можем да кажем: „Най-после е готова.“
Само че дотогава може би ще сме празнували и 60-ата.
- Вашингтон настоява за пауза, Киев връща ударите: Зеленски с нов ход срещу руската енергетика
- Кристиан Николов иска предсрочна свобода: Ще излезе ли от затвора осъденият за смъртта на Милен Цветков?
- Община Приморско организира обществено обсъждане за инвестиционните си планове и поемането на общински дълг
