ВСС без Гешев: Независимост или ново разместване на влиянията?

Когато съдебната система сменя лицата, но не и механизмите, реформата рискува да се превърне в обикновено пренареждане на столовете

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В българската съдебна система има един особен талант, който трудно може да бъде преподаван дори в най-престижната юридическа академия: способността да бъдеш принципен според обстоятелствата.

Днес си критик на властта. Утре си неин институционален партньор. В един момент си близък до един началник, а в следващия вече демонстрираш забележителна независимост от него. Всичко това, разбира се, се случва в името на институционалната стабилност. Защото в България думата „стабилност“ понякога означава просто, че старите зависимости са си намерили нови костюми.

Именно в този контекст адвокат Людмил Рангелов коментира пред Би Ти Ви предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. Според него фактът, че определен магистрат е бил критик или близък до Иван Гешев, не означава автоматично, че ще остане на същата позиция.

Това е съществено предупреждение.

Защото проблемът на съдебната власт никога не е бил само в конкретния човек, който стои начело. Проблемът е в системата от зависимости, стимули и влияния, която позволява едни и същи механизми да продължат да работят независимо от това кой е сменил кабинета.

Нов ВСС, старият въпрос

Изборът на нов ВСС би трябвало да бъде момент на институционално пречистване. На практика обаче още преди да е започнал, около него вече се натрупват подозрения.

Рангелов не очаква кандидатите, предложени от професионалната квота на прокурорите, да бъдат достатъчно независими.

Тук въпросът не е кой кандидат е „добър“ и кой е „лош“. Подобно делене е удобно за телевизионните студиа и безполезно за анализа.

Истинският въпрос е от кого зависи кандидатът, пред кого се чувства задължен и какви отношения е изграждал в системата преди да бъде избран.

Защото независимостта не се измерва с декларация.

Тя се измерва с поведението, когато срещу теб застане човекът, който вчера е можел да ти помогне, а днес вече може да ти навреди.

И точно там обикновено приключват красивите приказки за институционалната автономия.

От Еврото и Нотариуса до „алтернативната“ прокуратура

Иван Брегов от Института за пазарна икономика поставя още един важен акцент: появата на алтернативна прокурорска асоциация.

Самото съществуване на подобна организация може да бъде положителен знак, ако действително означава желание за автономно професионално представителство.

Но България вече е виждала достатъчно „алтернативи“, които след известно време се оказват просто нови крила на стария политико-институционален самолет.

Затова големият въпрос е дали новата прокурорска организация ще успее да се превърне в реален независим глас, или просто ще бъде поредната врата към системата за разпределение на влияние.

Особено чувствителен е контекстът около имената на Петьо Петров-Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса.

Двамата се превърнаха в символи на твърденията за неформални мрежи и зависимости около съдебната система. И ако една система иска да убеди обществото, че се променя, не е достатъчно да смени хората. Тя трябва да покаже, че моделът, който позволява подобни мрежи да съществуват, е демонтиран.

Иначе получаваме вечния български институционален ремонт: боядисваме фасадата, сменяме табелата и тържествено обявяваме новата ера.

Политическата квота: независимост по партийна линия

Още по-големият парадокс е парламентарната квота.

От кандидатите за ВСС се очаква да бъдат независими. Но част от тях се оказват политически обвързани или поне с публично видими политически зависимости.

Това поставя един неудобен въпрос:

Как се произвежда независимост чрез политическо мнозинство?

Тук няма магическа формула.

Когато политическите партии избират хората, които впоследствие трябва да участват в управлението на съдебната власт, винаги остава рискът изборът да бъде продиктуван не от професионалните качества, а от политическата полезност.

И ако мнозинството предварително е решило кои фигури иска да постави в системата, тогава парламентарната процедура може да се превърне в институционален театър, в който финалът е написан преди да бъде вдигната завесата.

Най-интересният ВСС ще бъде този без титулярен главен прокурор

Предстоящият избор има още една особеност.

За първи път ВСС ще бъде избиран без титулярен главен прокурор.

Това не е малък детайл.

Главният прокурор традиционно разполага с огромно влияние в прокуратурата и в структурата на съдебната власт. Именно затова отсъствието на титулярен главен прокурор от процеса създава възможност за различно разпределение на силите.

Но възможността не означава гаранция.

Ако зависимостите са институционализирани, премахването на една фигура не премахва автоматично системата, която е позволявала влиянието.

Това е като да извадите диригента от оркестъра и да очаквате музикантите изведнъж да забравят кой досега им е казвал кога да свирят.

Съдебната власт не се освобождава за един мандат

И тук се намира може би най-съществената част от разговора.

И Рангелов, и Брегов са категорични в една обща прогноза: зависимостите в съдебната система няма как да бъдат разградени само за един мандат.

Това е неприятната истина.

Съдебната система не е шкаф, който отваряш, изхвърляш старите папки и обявяваш „реформа“.

Зависимостите се изграждат с години.

Създават се чрез назначения, професионални отношения, кариерно израстване, административни решения, неформални контакти и взаимни услуги.

Затова и разграждането им изисква време.

Но има и нещо друго.

Необходим е отказ от самия модел.

Защото ако новите членове на ВСС просто заменят едни неформални центрове на влияние с други, промяна няма.

Ще има нови лица, нови биографии, нови декларации и нови обещания.

А зад завесата ще продължи същият стар спектакъл.

Истинският тест няма да бъде изборът, а поведението след него

Най-лесно е да бъде избран някой и още на следващия ден да бъде обявен за „независим“.

Много по-трудно е това да бъде доказано.

Истинската проверка ще дойде при първия конфликт с политическото мнозинство.

При първото спорно кадрово решение.

При първия опит за влияние.

При първото назначение, което засяга интересите на влиятелен кръг.

При първия случай, в който независимостта има цена.

Тогава ще стане ясно дали новият ВСС е започнал нова глава или просто е сменил шрифта на старата.

Реформа или рокада?

Българското общество вече е имунизирано срещу гръмки думи като „реформа“, „независимост“, „прозрачност“ и „нова съдебна култура“.

Причината е проста: тези думи са били употребявани толкова често, че вече звучат като политически тапет.

Истинската промяна няма да се измерва с броя на новите членове на ВСС.

Няма да се измерва и с това колко от тях са били противници на Гешев, колко са били близки до него или към кой професионален кръг принадлежат.

Ще се измерва с едно много по-просто нещо:

могат ли да вземат решение срещу човека, който ги е довел до властта, когато законът и общественият интерес го изискват?

Ако могат, тогава има надежда.

Ако не могат, тогава цялата процедура е била просто кадрова рокада.

И тогава българската съдебна система ще продължи да доказва една от най-устойчивите си способности: да се променя достатъчно, за да изглежда различна, но недостатъчно, за да стане наистина независима.

Точно това е големият залог пред новия ВСС.

Не кой ще седне на столовете.

А кой ще остане независим, когато столът вече е негов.