10 – ти ноември 1989 г. – Денят, който промени България
На 10 – ти ноември 2026 г. се навършват 37 години от събитията, поставили началото на политическите промени в България и края на 35-годишното управление на Тодор Живков начело на Българската комунистическа партия (БКП).
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
На този ден Ноемврийският пленум на Централния комитет на БКП приема оставката на Живков като генерален секретар на партията и го освобождава от членството му в Политбюро. На негово място е избран дотогавашният министър на външните работи Петър Младенов.
Решението идва след вътрешнопартийни разговори и договорености, в които ключова роля имат Петър Младенов, Андрей Луканов и министърът на отбраната Добри Джуров. Самият Живков подава оставка пред Политбюро на 9 ноември – деня, в който пада Берлинската стена.
Промените в Източна Европа оказват влияние и върху България
Краят на 80-те години е белязан от сериозни политически и икономически промени в социалистическия лагер. В Съветския съюз Михаил Горбачов провежда политиката на перестройка и гласност, а в редица източноевропейски държави започват процеси на демократизация.
В Полша се водят преговори между комунистическата власт и опозиционното движение „Солидарност“. Унгария предприема политически реформи, а в Източна Германия масовите протести поставят под натиск управляващото ръководство. На 9 ноември 1989 г. отварянето на Берлинската стена се превръща в символ на промените в Европа.
В България също се засилва общественото недоволство. През годините се появяват независими граждански организации, които поставят въпроси за човешките права, свободата на словото и опазването на околната среда. Сред тях са „Екогласност“, Независимото дружество за защита правата на човека и Комитетът за защита на Русе.
Допълнително напрежение предизвиква насилствената смяна на имената на българските турци през 1984–1985 г., както и последвалото масово изселване към Турция през лятото на 1989 г.
Какво се случва след 10 ноември?
Отстраняването на Тодор Живков не означава незабавен край на еднопартийната система. На 17 ноември 1989 г. Народното събрание го освобождава и от поста председател на Държавния съвет, а Петър Младенов заема мястото му.
През следващите седмици обществените искания за демократизация стават все по-видими. На 18 ноември в София се провежда голям митинг с участието на граждани и представители на независими организации. Исканията са за политически свободи, свобода на словото и премахване на монопола на комунистическата партия.
На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС), който обединява различни опозиционни организации и граждански движения. За негов председател е избран Желю Желев.
Една от най-важните стъпки в началото на прехода е премахването на член 1 от Конституцията, който определя БКП като ръководна сила в обществото и държавата. На 15 януари 1990 г. Народното събрание гласува отмяната на разпоредбите, гарантиращи политическия монопол на партията.
През юни 1990 г. се провеждат първите многопартийни парламентарни избори от десетилетия, а през юли 1991 г. е приета новата Конституция на Република България.
Началото на прехода – историческа дата с продължаващо значение
Десети ноември 1989 г. остава една от най-значимите дати в най-новата българска история. Тя бележи началото на процес, който постепенно променя политическата система, икономиката и обществените отношения в страната.
Отстраняването на Живков е резултат от вътрешнопартийно решение, а последвалите събития – граждански протести, появата на политическа опозиция, законодателни промени и избори – оформят пътя на България към многопартийна демокрация.
37 години по-късно 10 ноември продължава да бъде повод за историческа равносметка за причините, хода и последиците от прехода.
