Двама пишлигари станаха за „кашмери“ след малоумна кражба в МОЛ Галерия

Когато престъпният гений е в отпуск, а мозъкът е оставен на зарядно, някъде в Mall „Галерия“ изчезват техника за стотици евро. После идва полицията и приказката за големите разбойници приключва с връщане на плячката.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В криминалния свят има професионалисти, има аматьори и има такива, които очевидно са решили да прескочат направо в ниво кретени. Двама младежи на 13 и 16 години от бургаския квартал „Победа“ явно са решили да опитат от сладостта на престъпния живот. Само че вместо имидж сред криминогените, станаха за смях на целия град.

Според информацията на полицията на 17 и 18 октомври от магазин в Mall „Галерия“ са извършени две идентични кражби. Обект на апетита на младите талибани били клавиатура за 245 евро, мишка за 145 евро и слушалки за 129 евро.

Общата стойност на техниката е 519 евро. Или, преведено на езика на здравия разум, двама юнаци са решили, че чуждата стока е своеобразен обществен фонд за лично ползване.

Тук започва голямата трагикомедия.

Човек би предположил, че ако ще се занимава с кражби, поне трябва да притежава някакъв минимален интелектуален ресурс. Не е задължително да си професор по криминалистика, за да разбереш, че магазините не са благотворителни складове, а търговските центрове не са ловни полета за начинаещи бандити.

Но явно на някои глави им е по-лесно да носят качулка, отколкото мисъл.

Клавиатура, мишка и слушалки. Ето го великия технологичен обир на века! Само дето за истински хакерски подвиг обикновено се изисква поне малко интелект, а тук, изглежда, най-сложната операция е била да се протегне ръка към чуждата собственост.

Открадната е компютърна периферия, но очевидно никой не е успял да свърже устройствата с най-важния хардуер в човешкото тяло. Мозъкът не се продава в комплекта, господа.

Два дни, две кражби и една кариера, която не потръгна

На 17 октомври едната кражба. На 18 октомври втората, идентична.

Това вече не прилича на внезапно хрумване, а на повторение на една и съща глупава идея с надеждата, че този път Вселената ще прояви снизхождение. Само че Вселената понякога работи в тясно сътрудничество с камерите за видеонаблюдение, свидетелите и полицейските служители.

На 19 октомври управителят на магазина подал сигнал във Второ районно управление – Бургас. След бързи полицейски действия двамата младежи били установени, а откраднатите вещи били върнати.

Така приключил възходът на една престъпна дрисльовска групировка.

В Холивуд подобни герои поне имат драматична музика, преследвания с автомобили и адвокат с лъскав костюм. В реалния живот често има полицейска проверка, установяване на извършителите и неприятния момент, в който трябва да обясниш защо чуждата собственост се е озовала у теб.

И цялата тази авантюра за техника, която струва 519 евро.

Кварталът не е присъда, но глупостта не е професия

Двамата младежи са от бургаския квартал „Победа“. Този факт сам по себе си не доказва абсолютно нищо за характера им, нито превръща хората от квартала в колективни виновници. Адресът не е престъпление, както и бедността не е криминална присъда.

Но личният избор да посегнеш на чуждото имущество си е личен избор. И точно там трябва да минава границата между социалното обяснение и евтиното оправдание.

На 13 и 16 години човек все още има време да разбере, че животът не е видеоигра, в която натискаш няколко бутона, прибираш плячката и започваш ново ниво. Само че в истинския свят действията оставят следи, а последствията не изчезват с натискането на клавиша Delete.

Това е и най-тъжната част от цялата история. Не стойността на слушалките. Не клавиатурата. Дори не мишката.

А фактът, че двама толкова млади хора са решили да проверят дали чуждото може да стане тяхно просто защото са пожелали да го вземат.

Техниката е върната, а урокът тепърва започва

Откраднатите вещи са върнати. Полицията продължава работата по случая.

И тук е мястото за една важна подробност: връщането на вещите е положително, но не превръща кражбата в безобидна детска пакост. То не заличава автоматично извършеното и не прави случилото се повод за гордост.

Двамата младежи може би са си представяли, че правят нещо хитро. Че са надхитрили системата. Че са взели каквото искат и са се измъкнали.

Само че системата ги е намерила, вещите са се върнали при собственика, а историята е останала като пример за това колко кратък може да бъде пътят от самоувереността до публичния резил.

Моралът на тази малка криминална гротеска е прост: не всеки, който посегне към чуждото, е гангстер. Понякога е просто човек, който още не е разбрал разликата между това да имаш желание и да имаш право.

А клавиатурата може да струва 245 евро, мишката 145, а слушалките 129. Но ако човек продължава да бърка чуждата собственост с личен подарък, цената на липсващото възпитание излиза далеч по-висока.

Защото престъпният авторитет не се измерва с броя на откраднатите вещи. А когато цялата ти криминална биография се събира в две кражби на компютърни аксесоари и последващото им връщане, трудно можеш да минеш за страшилище на подземния свят.

По-скоро си предупреждение към всички, които бъркат наглостта с интелект, а чуждото имущество с безплатна разпродажба.

И да, господа бъдещи гангстери: мишката е периферно устройство. Не е стратегия за живот.