Досиетата се затварят, ама хрантутниците от ДС явно пак са на смяна

Има нещо дълбоко българско в това да обявиш, че една комисия върши „твърде малко работа“, точно когато тя започва да рови там, където държавата от години предпочита да не гледа. Все едно пожарникарят да бъде уволнен, защото открил твърде много пожари. Особено когато някои от тях са в къщата на началството.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В навечерието на планираното закриване на Комисията по досиетата тя внезапно се е захванала с обществените поръчки. Проверяват се хора, свързани с дружества, получили договори за над 500 000 лева. И, о, чудо на социалистическата археология, между тях отново изплуват имена, свързани с бившите комунистически служби.

Седем души вече са установени като сътрудници на ДС или разузнавателните структури на БНА. Седем. Само от първите сто проверени договора.

Човек направо се чуди какво ли ще излезе, ако някой реши да отвори останалите 2176.

Но очевидно за управляващите проблемът не е какво има в архивите. Проблемът е, че някой още ги чете.

Някои другари просто не се пенсионират

ДС официално отдавна я няма. Само дето нейното наследство има удивителна жизнеспособност. Като хлебарка след ядрен взрив.

Едни хора си отидоха от този свят, други станаха бизнесмени, трети се появиха в управителни и контролни органи, а някои вероятно са открили вечната българска формула: „Миналото е минало, особено ако е добре платено.“

Държавата харчи милиони, обществото чака десетилетия, архивите стоят заключени, а когато някой започне да проверява кой кой е бил, изведнъж се появява магическата дума: „неефективност“.

Ефективността явно се измерва не с броя установени зависимости, а с това колко удобно е никой да не ги установява.

Комисията пречи. Архивът не пречи

Най-забавната част е, че същите политически среди, които искат да закрият Комисията по досиетата, са си написали вътрешна лустрационна забрана за ръководните органи на собствената си партия.

Тоест: за нас ДС е достатъчно страшна, за да не пускаме агенти в ръководството, но явно не е достатъчно страшна, за да ни трябва комисия, която да ги установява.

Това вече не е политика. Това е политическа наглост с лек аромат на мухлясал комунистически архив.

А аргументът, че комисията прави малко проверки, направо заслужава място в учебник по български абсурд. Само за първото полугодие на 2026 г. са проверени 15 316 души, установена е принадлежност при 258, а архивите продължават да бъдат използвани от граждани и изследователи.

Но явно 15 хиляди проверки са „малко“, когато целта е комисията да бъде закрита.

За сметка на това шест милиона евро годишни икономии звучат като прекрасна причина да спестим точно от онова, което държи старите призраци под светлината.

И така България може отново да затвори папките, да изгаси лампата и да се престори, че никога не е имало Държавна сигурност.

Само че има един дребен проблем.

Папките помнят.

И понякога, колкото и да им се иска на хрантутниците от някогашната система, паметта не се гласува в Народното събрание.