ЗЛОВЕЩО ПРОРОЧЕСТВО ИЛИ МРАЧНА ИРОНИЯ НА СЪДБАТА? България днес научи за смразяващи думи, приписвани на Слави Бинев!

България днес се сдоби с любопитна и същевременно смразяваща информация, която, ако бъде потвърдена, хвърля съвсем различна светлина върху отношенията между две емблематични фигури от българския преход. Става дума за Слави Бинев и Любен Дилов-син, чиито имена десетилетия наред се преплитат в бизнеса, политиката и задкулисните лабиринти на родната действителност.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В публичното пространство се разпространява текст, представян като прощално послание на Слави Бинев към неговия дългогодишен приятел Любен Дилов-син. Особено внимание привличат думите, в които Бинев говори за собственото си неизбежно следване на приятеля си в отвъдното.

Посланието гласи:

„Почивай в Мир, скъпи на сърцето ми Братко! Винаги съм те следвал, както на снимката. Така че, рано или късно, аз ще те последвам, там Горе или дори там Долу, защото където и да си, знам че там, ще има много смях и безкраен оптимизъм!“

Думи, които звучат като обикновена човешка скръб, но в контекста на разпространяваната история придобиват почти зловещо звучене.

В информацията се твърди, че само няколко месеца след написването им Бинев е бил застигнат от куршум. Това обстоятелство обаче изисква независимо потвърждение. Към момента не разполагаме с проверени данни, които да удостоверяват описаната последователност от събития.

От нощните клубове до политическите кабинети: едно приятелство с биографията на целия преход

Историята на отношенията между Слави Бинев и Любен Дилов-син далеч не започва с политиката. Корените ѝ са в бурните 90-те години, когато България се учеше на капитализъм по особено оригинален начин: с охранителни фирми, нощни клубове, силови групировки и бизнесмени, чиито биографии често приличаха повече на криминални романи, отколкото на учебници по предприемачество.

Двамата са свързвани с мащабни начинания в развлекателния бизнес на столицата.

Според публично разказвани истории бизнес обединението, в което участват, е управлявало стотици заведения, включително популярните през онези години „Биад“, „Дали“, „Библиотека“ и „Камелот“.

Самият Дилов-син е описвал Бинев като основния двигател на този бизнес, а собствената си роля като тази на „малък, но важен съдружник“.

Това са години, в които границата между бизнеса, охраната, политическото влияние и силовото присъствие често е толкова размита, че човек трудно може да разбере къде свършва предприемачеството и започва властта.

В тази среда се развива и охранителната фирма „Дескрим“, свързвана с Бинев. Дилов-син публично е представял организацията като противодействие на мутренските групировки.

Архонти, митрополити и политически амбиции

Приятелството между двамата не остава затворено в нощните заведения.

През 2007 година, когато избухва скандалът около присъждането на архонтска титла на Слави Бинев от старозагорския митрополит Галактион, Любен Дилов-син застава в негова защита.

Тогавашният лидер на движение „Гергьовден“ дори настоява за оставката на ръководителя на Дирекция „Вероизповедания“.

Случаят се превръща в поредния епизод от българския обществен театър, в който бизнесът, политиката и църковните отличия се оказват на една сцена.

През 2012 година политическите им пътища отново се пресичат, когато „Гергьовден“ се включва в обединението ГОРД, създадено от Бинев.

Така отношенията им преминават през почти всички характерни територии на българския преход: нощния живот, охранителния бизнес, религиозните скандали и политическите проекти.

Когато думите започнат да звучат като предсказание

Най-силният момент в разпространяваната днес история обаче не е свързан с бизнес сделки, политически съюзи или архонтски титли.

Той се съдържа в едно изречение:

„Рано или късно, аз ще те последвам, там Горе или дори там Долу.“

В нормални обстоятелства подобни думи биха били възприети като емоционален израз на приятелство и загуба.

Но когато около тях се появи разказ за последвала насилствена смърт, те неизбежно започват да звучат като сценарий, написан от особено мрачен драматург.

Съдбата обаче не е доказателство, а съвпадението не е пророчество.

Именно затова е важно да бъдат установени автентичността на посланието, датата на публикуването му и достоверността на твърденията за последвалите събития.

Българският преход винаги има още една история за разказване

Независимо от необходимостта от проверка, появилата се информация връща вниманието към едно поколение публични фигури, преминали през най-противоречивите десетилетия от новата българска история.

Поколение, в което вчерашните собственици на дискотеки ставаха политически лидери, охранителният бизнес се превръщаше в обществено влияние, а приятелствата нерядко се оказваха по-дълготрайни от партийните програми.

И ако има нещо, което българският преход доказа безспорно, то е, че неговите герои никога не изчерпват историите си.

Понякога най-мрачната история започва не с изстрел, а с няколко думи, написани между скръбта и надеждата за среща в един по-добър свят.