КОЙ ПАЗИ БИО АКВА ФЕРМ? 1,25 МЛН. ЛЕВА, ФИНАНСОВА КОРЕКЦИЯ, ОТКАЗАНО СЪДЕЙСТВИЕ, ДВА АКТА И ИЗТЕКЛО РАЗРЕШИТЕЛНО

Журналистическо разследване на „Днес България“

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Има истории, в които държавата прилича на строг контрольор. Има и такива, в които контрольорът идва, звъни на вратата, никой не му отваря, после пак идва, пак няма съдействие, пише протокол, връща се след години и накрая всички дружно продължават напред, сякаш нищо особено не се е случило.

Историята с мидената ферма „Био Аква Ферм“ е точно от този жанр.

Само че тук морето е Черно, парите са европейски и бюджетни, а въпросите са повече от мидите по въжетата.

И когато към тази картина добавим имената на Николай Георгиев, Константин Бачийски и Иван Христанов, политическата яхта вече започва да се клати доста по-сериозно.

1 253 492,74 лева. Не са точно дребни за черноморска мида

Според официално предоставената информация от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) „Био Аква Ферм“ е получила 1 253 492,74 лева безвъзмездна финансова помощ по проект с УНП BG0713EFF-211-20140, озаглавен „Изграждане на ферма за култивиране на Черна Мида „Био Аква Ферм““.

Плащанията са били две: междинно плащане на 17.02.2013 г.; окончателно плащане на 04.08.2014 г.

Дотук всичко изглежда като класическа европейска приказка: държавата дава пари, бизнесът инвестира, произвежда, отчита, продава, плаща данъци и всички живеят щастливо.

Само че после идва частта, която обикновено не влиза в рекламната брошура.

Държавата започва да пита. Фирмата започва да мълчи.

След окончателното плащане са извършени редица проверки. И тук вече става интересно.

15 юни 2016 г. Извършена е административна проверка за първата производствена година – 2015 г. Какво установява проверката? Бенефициерът не е предоставил изисканите документи и информация. Държавата пита. Отговорът, очевидно, е нещо между „нямаме време“ и „ела друг път“.

21 септември 2016 г. Следва проверка на място на адреса на дружеството. И тук сюжетът става още по-български. На адреса не е намерено лице. Според ИАРА бенефициерът е отказал съдействие. Тоест държавата е дошла да провери какво се случва. Фирмата не е съдействала.

9 ноември 2016 г. Нова проверка на място. И отново: Бенефициерът е отказал да предостави изискуемите документи и информация. Човек започва да се чуди дали проверяващите не са сбъркали адреса и вместо ферма са попаднали в паралелна вселена, в която административният контрол е само пожелателен жанр.

7 юли 2017 г. Следва административна проверка за втората производствена година – 2016 г. Резултатът: Бенефициерът не е предоставил документите и информацията в указания от Управляващия орган срок.

19 май 2020 г. Третата производствена година – 2017 г. Отново административна проверка. Отново: непредоставяне на документи и информация в определения срок. Това вече не изглежда като единичен административен пропуск. Изглежда като модел на поведение.

И тук трябва да бъдем пределно точни: тези констатации сами по себе си не доказват, че цялото финансиране е било неправомерно получено или че цялата дейност на фирмата е незаконна. Те обаче показват документирани проблеми с изпълнението и доказването на поети ангажименти по проекта.

А това е съществената разлика между журналистиката и кръчмарската присъда.

И съдът вече е виждал тази история

Има и още нещо, което не бива да бъде заметено под килима.

По административно дело №703/2019 Административният съд в Бургас е разгледал спор между „Био Аква Ферм“ и ИАРА относно финансова корекция по същия проект.

Съдебното решение посочва, че на дружеството е била определена финансова корекция в размер на 125 349,27 лева, представляваща 10% от изплатената сума от 1 253 492,74 лева. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на ИАРА.

В съдебния акт е описан и конкретният проблем: непредставяне на изискани документи относно изпълнението на производствената програма за 2015 г., както и спор относно доказването на производството и реализацията на продукцията. Тоест това не е просто някакъв журналистически слух, роден между две кафета. Има административна процедура. Има финансова корекция. Има съдебно производство. Има съдебен акт.

А какво произвежда фермата?

Според предоставената от ИАРА информация производството през последните години е:

Тоест производството според данните на агенцията нараства сериозно. От 90 тона през 2022 г. до 180 тона през 2025 г. Двойно. И тук възниква напълно легитимният журналистически въпрос: Какво точно се е променило между периода, в който държавата не е могла да получи изисканите документи и информация, и периода, в който производството вече се отчита в стотици тонове? Защото производството е едно. Доказването на производството е друго. А при публично финансиране второто не е декоративен аксесоар.

Пет проверки през 2025 г. и още две през 2026 г.

ИАРА съобщава още нещо важно. През 2025 г. са извършени пет проверки на „Био Аква Ферм“ ЕООД. И през същата година са съставени два акта за установяване на административно нарушение. През 2026 г. са извършени още две проверки. Това не означава автоматично, че дружеството е виновно за всяко нарушение, нито че двата акта са равнозначни на окончателно установена вина. Но означава нещо много просто: контролните органи очевидно имат достатъчно основания да продължават да проверяват.

А когато една фирма е представяна пред обществото като пример за предприемачество, иновации и борба с незаконната търговия с миди, тези проверки заслужават не аплодисменти, а публични отговори.

И сега идва най-интересната подробност: разрешителното

Според предоставената информация разрешително за водоползване по Закона за водите №22360011, издадено от министъра на околната среда и водите на 12.01.2011 г., е било със срок до: 01.05.2026 г. Днес е 27 август 2026 г. Тоест срокът е изтекъл преди почти четири месеца. ИАРА изрично посочва: „не е представено продължение“. Това е изречение, което би трябвало да предизвика повече шум от цяла кофа миди, изсипана върху парламентарната трибуна. Защото ако разрешителният режим е изтекъл, първият въпрос е елементарен: На какво правно основание към настоящия момент продължава дейността в тази акватория?

И вторият: Има ли издадено ново или продължено разрешително, което не е представено пред ИАРА към момента на нейния отговор? Тук не са нужни политически речи. Нужен е документ.

Фермата не е вчерашна. Регистрацията е от 2012 г.

„Био Аква Ферм“ е регистрирала обекта за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми по реда на чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите. Удостоверението за регистрация е №628 от 25.09.2012 г. Фермата се намира в акваторията на Черно море, на около 300 метра от брега, в района на местност „Юрта“, землището на с. Емона, община Несебър. В публични документи на Басейнова дирекция „Черноморски район“ също фигурира мидена ферма „Био Аква Ферм“ с разрешително №22360011 и площ 87,7 дка, като посоченият срок на разрешителното е до 1 май 2026 г. Така че говорим за дългогодишен обект, не за някой самоделен сал с три въжета и две миди, хвърлени в морето.

И тогава се появяват политиците

Тук историята престава да бъде само история за миди. Защото около „Био Аква Ферм“ през годините се появиха и политически лица. Сред тях е Константин Бачийски, чието име е свързвано с публичните спорове около случая, както и Николай Георгиев, управител на дружеството. Самият Георгиев публично е заявявал, че именно той е подавал сигнали срещу търговци, за които твърди, че продават бракониерски миди. „Днес България“ е отразявала тези негови твърдения още през 2023 г.

Тук трябва да се направи една важна граница. Подаването на сигнали срещу предполагаемо бракониерство е едно. Изпълнението на собствените договорни и административни задължения е друго. Не можеш да се превърнеш в морален прокурор на целия риболовен сектор, ако в същото време държавните документи показват, че при проверки срещу твоята собствена дейност има откази за съдействие, непредставени документи, финансови корекции и административни актове. Това не е обвинение. Това е въпрос за последователност.

А Иван Христанов?

Именно тук идва политическият парадокс. По време на публичния конфликт около фермата бившият служебен министър Иван Христанов се появи с Николай Георгиев и публично демонстрира подкрепа за продължаването на дейността на фермата. Тогава ние от „Днес България“ зададохме въпроса защо държавник с претенции за институционална почтеност застава толкова категорично зад частен оператор, около когото вече има административни въпроси. Днес този въпрос изглежда още по-интересен. Защото вече разполагаме с актуална информация от самата ИАРА.

Пет проверки през 2025 г. Два акта за установяване на административно нарушение през 2025 г. Две проверки през 2026 г. Изтекло на 1 май 2026 г. разрешително за водоползване, без пред ИАРА да е представено продължение. И зад всичко това стои една проста институционална дилема: Когато политик застане пред камера и каже, че ще помага на даден бизнес да работи „ударно“, първо трябва ли да попита дали бизнесът има всички необходими документи да работи ударно? Защото държавата не е фен клуб. Министърът не е адвокат на частна фирма. А политическата подкрепа не може да замества разрешително.

Най-ироничното е, че мидите продължават да се продават

И докато институциите проверяват, документи се изискват, разрешителни изтичат и актове се съставят, бизнесът продължава да живее. През юли 2026 г. беше съобщено, че „Био Аква Ферм“ вече продава пресни черноморски миди на входа на Marina Nessebar. Това е прекрасна илюстрация на българската административна философия: Документите могат да чакат. Мидите не могат. Мидата няма да стои на пристана и да пита дали разрешителното е продължено. Тя просто ще чака да бъде продадена. Човекът обаче трябва да има документи. Поне според законите.

И още един въпрос: кой всъщност стои зад фирмата?

Тук също има материал за отделно журналистическо изследване. Публични бази, които извличат данни от Търговския регистър, посочват Николай Георгиев като управител на „БИО АКВА ФЕРМ“ ООД, а като съдружници са посочени Живко Петков Бачийски и Борислава Великова Вутова. Именно тук трябва да се следва документът, а не политическата мълва.

Въпросите, които вече не могат да бъдат удавени в Черно море

След отговора на ИАРА има няколко въпроса, които заслужават публичен отговор:

Какво е актуалното правно основание „Био Аква Ферм“ да извършва дейност след 1 май 2026 г., ако ново продължено разрешително не е представено пред ИАРА?

Какви са резултатите от двете проверки на ИАРА през 2026 г.?

Какъв е предметът на двата акта за установяване на административно нарушение от 2025 г.?

Наложени ли са наказания по тези актове и влезли ли са те в сила?

Как е изпълнен проектът, по който са изплатени 1 253 492,74 лева

Какво е станало с финансовата корекция от 125 349,27 лева, потвърдена след съдебния спор?

Какви са били реалните производствени резултати през отделните години и как са доказвани те?

Има ли ново разрешително за водоползване и ако има, защо към момента на отговора на ИАРА не е било представено?

Има ли други финансови корекции, административни производства или санкции извън посочените в отговора?

На какво основание политически лица са се ангажирали публично с подкрепа за продължаването на дейността на фермата?

Историята с „Био Аква Ферм“ не доказва автоматично, че някой е извършил престъпление.

Но показва нещо достатъчно сериозно: държавата е дала над 1,25 милиона лева; след това е имало проблеми с предоставянето на документи и доказването на изпълнението; наложена е финансова корекция; съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу тази корекция; през 2025 г. има пет проверки и два акта за административни нарушения; през 2026 г. има още две проверки; а разрешителното за водоползване е било със срок до 1 май 2026 г., без пред ИАРА да е представено продължение.

Това са фактите. Останалото е въпрос на институционална отговорност. И тук идва големият български парадокс. Когато обикновеният човек си забрави един документ, държавата го намира за три минути.

Когато става дума за милиони, европейско финансиране, морска акватория и политически покровители, документите някак започват да плуват по-бавно от мидите. Но морето има неприятния навик да изхвърля всичко на брега. Рано или късно. А този път на брега вече не са само миди. На брега са въпросите. И те не могат да бъдат сготвени с чесън, масло и малко копър.