Социологическа прогноза: Йотова–Вълчев печелят първия тур, но властта губи доверие, а страхът от война пренарежда политическите нагласи
39% избирателна активност, 47,3% подкрепа за Илияна Йотова и Вълчев и нарастващо недоверие към правителството и парламента. Проучване на „Маркет ЛИНКС“, представено по bTV, очертава противоречива картина: очакван победител на президентските избори, демобилизиран избирател и общество, разкъсвано между икономическите тревоги и геополитическите страхове.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Президентските избори изглежда имат своя фаворит още преди отварянето на избирателните секции. Истинската интрига обаче не е толкова в името на победителя на първия тур, колкото в броя на хората, които изобщо ще решат да участват в политическия процес.
Това е основният извод от анализа на социолога Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“, представен в предаването „Тази сутрин“ по bTV. Според данните на агенцията очакваната избирателна активност е около 39%, като възможните отклонения са в рамките на два-три процентни пункта в зависимост от развитието на кампанията през последните дни.
Проучването е проведено сред 1006 пълнолетни граждани в периода 13–19 октомври 2026 г. чрез пряко-лични интервюта и онлайн анкета. Изследването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“.
Йотова–Вълчев с убедителна преднина
Според представената прогноза президентската двойка Йотова–Вълчев получава 47,3% подкрепа. На второ място са Гюров и Кандев с 30,6%, а третата позиция заемат Костадинов и Волгин с 10,3%.
Останалите кандидати остават значително назад. Михайлов и Матеева получават 4,3%, Василев и Манов – 2,8%, а Христанов и Черкезова – 2,3%. За останалите кандидатски двойки прогнозата е за подкрепа под 1%.
Тези резултати очертават ясно изразено предимство на първата двойка, но не бива да се бъркат с окончателен изборен резултат. Самият Живков подчертава, че значителна част от избирателите вземат решението си в последните два дни преди вота, а заявеното намерение за гласуване невинаги се превръща в реално участие.
Именно тук се крие съществената неизвестна. При ниска активност относителната тежест на организираните електорални ядра нараства, а поведението на колебаещите се може да промени съотношението между кандидатите.
39% активност: умора от политиката или отказ от доверие?
Според Живков президентските избори не предизвикват същия интерес като парламентарния вот през април. Общественият тонус е понижен, а усещането, че държавата не се развива в правилната посока, допълнително демобилизира гражданите.
В същото време ескалацията на напрежението в Черно море действа в обратната посока. Темата за националната сигурност принуждава избирателите да заемат позиция и може да повиши активността над първоначалните очаквания.
По оценката на социолога не е изключено участието да се доближи или дори да надхвърли равнището от около 40%, отчетено на президентските избори през ноември 2021 г.
Така кампанията се оказва под влиянието на две противоположни сили: от една страна, недоволството от управлението и общата политическа апатия; от друга, тревогата за сигурността и усещането, че геополитическите събития могат да имат непосредствени последици за България.
Електоралната подкрепа не е просто партиен сбор
Данните показват интересни различия между избирателите на водещите кандидатски двойки.
По думите на Живков 75% от подкрепящите Йотова–Вълчев са гласували и за „Прогресивна България“ през април. Останалата част от електората е по-разнородна и включва хора, които не са участвали в предишния вот.
При Гюров и Кандев картината е още по-пъстра. Освен основното ядро на „Продължаваме промяната – Демократична България“, подкрепа идва и от избиратели на ГЕРБ, ДПС и граждани, които не са гласували на предходните избори.
Това означава, че президентският вот не следва механично партийните граници. Мажоритарният елемент позволява на кандидатите да привличат избиратели извън традиционните си политически лагери.
Подобен ефект се наблюдава и при Костадинов и Волгин. Според анализа на Живков тяхната кандидатура привлича разочаровани русофили, които са очаквали по-категорична позиция на Румен Радев по отношение на Русия.
Социологът определя тази подкрепа като потенциално по-голяма от актуалната парламентарна тежест на „Възраждане“. Това е важна разлика: подкрепата за конкретна кандидатска двойка не означава автоматично същото равнище на доверие към партията, която стои зад нея.
„Прогресивна България“ губи позиции, ГЕРБ вече не е втора сила
Ако парламентарните избори се проведат сега, „Прогресивна България“ продължава да заема първото място със значителна преднина. Същевременно, по данните на „Маркет ЛИНКС“, подкрепата за формацията намалява с още два-три процентни пункта.
Според Живков тенденцията се наблюдава пореден месец от началото на управлението и се потвърждава от различните измервани показатели.
По-интересното разместване е при следващите политически сили. ГЕРБ вече не заема второто място в представената моментна картина, макар че разликата е толкова малка, че резултатът може да се обърне при реален вот.
„Продължаваме промяната“ постепенно привлича част от избирателите, които се отдръпват от „Прогресивна България“. Подобна тенденция се отчита и при Костадинов и Волгин, както и при „Възраждане“.
Според представените данни „Продължаваме промяната“ получава 10,2%, ГЕРБ – 9,6%, а „Демократична България“ – около 7%. „Възраждане“ и ДПС се нареждат по-назад.
Това са моментни електорални нагласи, а не окончателна прогноза за разпределението на парламентарните мандати. Но тенденцията, описана от социолога, е показателна: политическата подкрепа не е застинала, а част от избирателите вече търсят алтернативи на управляващите.
Черно море превръща националната сигурност в основна тема
Ескалацията на напрежението в Черно море се очертава като един от най-силните фактори за политическите нагласи.
Според проучването 68% от анкетираните смятат, че атаките представляват сериозна заплаха за националната сигурност. Едва 15% са на мнение, че опасността се преекспонира, а 17% не заемат категорична позиция.
По въпроса кой стои зад атаките обществените оценки са разделени. 43% от анкетираните посочват Русия, 28% смятат, че става дума за действия, инициирани от Украйна, а 29% не могат да определят отговорността.
Тези проценти отразяват възприятията на анкетираните, а не установените факти за конкретните инциденти. Разграничението е важно, защото общественото мнение за една заплаха не е равнозначно на доказателства за нейния произход.
Живков отбелязва, че България продължава да изглежда нерешителна в публичното адресиране на проблема, докато европейските институции и разузнавателни служби на партньорски държави вече са изразили позиции.
В политически план последиците са очевидни: въпросът за националната сигурност се превръща в част от вътрешнополитическата борба. Геополитическите симпатии и страхове могат да влияят върху избора на кандидат и върху оценката за способността на държавата да защитава гражданите си.
Правителството вече има повече недоверие, отколкото доверие
Паралелно с пренареждането на електоралните нагласи продължава спадът в доверието към правителството.
Според проучването през октомври 41% от анкетираните декларират недоверие към кабинета, докато 36% заявяват доверие. По оценката на Живков низходящата тенденция може би започва да се стабилизира, но правителството вече е в отрицателна позиция по този показател.
Социологът свързва негативните оценки най-вече с икономическата ситуация и цените. Това са фактори, които засягат ежедневието на гражданите непосредствено и трудно могат да бъдат компенсирани с политически послания.
Недоволството се пренася и върху парламента. Само 18% от анкетираните заявяват доверие в Народното събрание, докато недоверието достига 64% спрямо 58% през септември.
Така институциите, които би трябвало да осигуряват политическа стабилност, се оказват изправени пред противоположния проблем: все по-трудно им е да убедят обществото, че работят в негов интерес.
Политическите лидери: ниско доверие и трайно отрицателни оценки
Резултатите за отделните политически лидери допълват картината на обществено недоволство.
По думите на Живков Румен Радев вече има практически изравнени нива на доверие и недоверие. При Асен Василев се отчита увеличение на доверието, което социологът свързва с по-активната му критична позиция.
Костадин Костадинов също отбелязва повишение на доверието, но при него отрицателните оценки остават значително повече от положителните: 16% доверие срещу 70% недоверие.
Бойко Борисов е с 12% доверие и 79% недоверие. Ивайло Мирчев получава 11% доверие срещу 64% недоверие, а Божидар Божанов – 10% доверие и 64% недоверие.
При лидера на ДСБ, посочен в изказването на Живков като „Канев“, доверието е 8%, а недоверието – 58%. Делян Пеевски остава в дъното на класацията с 6% доверие и 91% недоверие.
Тези данни показват не просто съперничество между политически фигури, а сериозен проблем с обществената легитимност на политическото представителство.
Цените, страхът и недоверието ще определят посоката на вота
Изследването очертава общество, в което икономическите тревоги и геополитическото напрежение действат едновременно.
Цените и усещането за влошаване на икономическата среда подкопават доверието към управляващите. В същото време заплахите за националната сигурност се превръщат в постоянен фон на обществено напрежение и задълбочават разделението по отношение на Русия, Украйна и ролята на България в европейската политика.
В този контекст президентските избори няма да бъдат само състезание между кандидатски двойки. Те ще покажат и доколко гражданите са готови да участват в политическия процес, когато доверието в институциите отслабва, а международната обстановка поражда несигурност.
Основният въпрос остава дали очакваната преднина на Йотова–Вълчев ще се потвърди при реална избирателна активност от около 39%, или последните дни на кампанията ще мобилизират достатъчно колебаещи се избиратели, за да променят картината.
Победителят на първия тур може и да изглежда предрешен според проучването. Но политическата цена на ниското участие, падащото доверие и растящото обществено напрежение тепърва ще се измерва.
