„Чорбаджи Ганя“-патентованият капиталистически гений на Булгаристан
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Казват, че капитализмът е система за свободни пазари, за конкуренция, за иновации, за просперитет. Обаче това – да си го кажем директно – е някаква екзотика от чужбина. В Булгаристан тук работим с капитализъм 2.0 – чорбаджийският ъпгрейд. Нещо средно между ориенталска сергия и селски тарикат продаващ счупени телефони на наивници по време на селски събор.
В нашата версия на капитализма, бизнесменът не е човек, който инвестира, създава, носи риск. О, не. В нашата версия той е нещо между хитрец, партийно протеже и крадец на едро с лош вкус за тапети. Нарича себе си „предприемач“, но реално прави всичко възможно да не вложи и стотинка, да не поеме никаква отговорност, и да гушне колкото може повече, при това веднага, че после може да падне правителството или да спре еврофондът.
Тук бизнесът не се гради – тутакси се гепи.
Чорбаджийската философия на успеха:
„Да вложа пари? За какво? Да плащам заплати? На кого? Да слушам някакъв специалист? Аз да не съм будала?!“
Нашият чорбаджия не търси кадри, той си търси подчинени, които да слушат и да му викат “шефе” с възхищение, докато той обяснява на инженера как работи фрезата, на програмиста как се пише код, и на лекаря как се лекува ишиас с ракия и зелен лист.
Той не иска специалисти, а „бачкатори с хъс“, които ще работят за 900 лева и ще му се радват, че им е “дал шанс”.
Капиталистът с мръсните чорапи и миризливи пръсти
Но хайде да не се лъжем – зад костюма му „Армани“ от димитровградския пазар и джипа на лизинг, българският капиталист продължава да си мирише чорапите, преди да ги пусне в пералнята. А когато отиде в тоалетната, задължително си подушва пръстите след като си забърше задника, евентуално да не си ги измие – ами, ако не миришат достатъчно лошо, може да мине без сапун!
Същият този човек се явява на конференции, говори за “иновативни екосистеми” и “синергия между частния и публичния сектор”. Да, “синергия” означава „вземам държавно, плащам си на калинки, и после ревем от бюрокрацията“.
Социализмът може да е бил утопия, ама без него сега щяхме да сме на волски впрягове
Колкото и да плюем по соца, не можем да отречем, че, ако не беше той, половин България още щеше да е на газени лампи и да пие вода от кладенеца.
Сега поне има електричество, по което да се закачат незаконно и да си захранват автосервизите в задния двор.
Никой не вярва в комунизъм днес. А и как да вярваш в идеология, която изисква човек като бай Ганьо да влезе в магазин и да вземе само колкото му трябва?
Не, той ще донесе едно бурканче лютеница, ще го оцени на златна монета, и ще изнесе пет каси с чужда стока, „че то мойто е био, брат“.
Резултатът?
Имаме една икономика, в която калинката е кадър, а знаещият човек – заплаха. Имаме фирми, в които всеки ден се открива топлата вода и се реже клона, на който седят.
Българският капитализъм не строи – той реконструира руини, в които после реже лентички. Той не развива – той „усвоява“. Най-често бюджета.
Той не иска прогрес, защото в прогреса има конкуренция, а бай чорбаджия не иска съперници – иска шуреи, кумове и племенници.
Не, капитализмът не ни е виновен. Виновен е нашият стил на капитализъм. Селяшко-измамническо-ориенталски. Наречете го „байганьов капитализъм“, ако искате.
Докато не изчегъртаме този манталитет на тарикатлък, тъпотия и мазнене на началството, ще живеем в държава, където пътят към успеха минава през “на когото се отчита” и “колко далавера има в проекта”.
И накрая, като се чудим защо нищо не върви, може би ще е време да си подушим пръстите.
