Доходите на кръстопът: Работодатели и синдикати спорят за бъдещето на заплатите
Как ще се отразят инфлацията, бюджетът за 2026 г. и липсата на реформи върху доходите на българите? Тези въпроси обсъдиха в ефира на „Здравей, България“ бившият икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Според Иванов приетият бюджет за 2026 г. е по-скоро „довършителен“, тъй като не съдържа съществени нови политики и реформи.
„Бюджет 2026 вече е факт – добър или лош, той трябва да бъде изпълняван“, коментира той, като подчерта, че не може да се говори за пълно замразяване на доходите.
По думите му възнагражденията вече са били увеличени с 5% чрез удължителния бюджет, а това увеличение е запазено и в окончателния финансов план за годината. Той допълни, че в частния сектор доходите продължават да растат, но все още няма нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.
„Вината е както на синдикатите, така и на работодателите. Те не успяха да постигнат споразумение за нова формула, въпреки че разговорите продължават вече две години“, заяви Иванов.
Спор за минималната работна заплата
Ваня Григорова обаче смята, че има замразяване на част от доходите и социалните плащания. Тя посочи като пример майчинството и обезщетенията за безработица.
„Замразяване има по отношение на майчинството и обезщетенията за безработица. Това не е ново, а е процес, който започна още в началото на годината“, коментира тя.
Григорова защити тезата, че не е трябвало да бъде отменян действащият механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според нея решението трябва да бъде търсено чрез секторно договаряне между работодатели и синдикати.
„Това е стандартна практика в Западна Европа и е в духа на европейската директива. Ако работодателите не искат да преговарят, а държавата не защитава интересите на работещите, отново ще се стигне до замразяване на доходите“, посочи тя.
Работодатели настояват за нов модел
Добрин Иванов от своя страна заяви, че настоящият механизъм за определяне на минималното възнаграждение не е справедлив и не отговаря напълно на европейските изисквания.
По думите му минималната работна заплата е нараснала с 55% за периода 2024–2026 г., докато икономическият растеж е около 8,5%, инфлацията е достигнала 17%, а производителността на труда се е увеличила с 4%.
„Настоящият механизъм трябва да бъде заменен с по-обективен модел. Минималната работна заплата трябва да бъде предмет на договаряне между работодателите и синдикатите“, заяви Иванов.
Какво предстои за доходите?
Според двамата експерти основният проблем остава липсата на дългосрочна политика за доходите и ясни правила за определяне на минималните възнаграждения.
Докато работодателските организации настояват за нов модел, основан на икономически показатели и производителност, синдикалната позиция е, че държавата трябва активно да гарантира ръст на доходите и защита на работещите.
Предстоящите решения ще бъдат ключови на фона на високите разходи за живот, инфлационния натиск и необходимостта от ограничаване на бюджетния дефицит.
