Масло за 3,64 евро и прясно мляко за 90 цента: Абровски сравни цените в Люксембург и България
Земеделският министър обещава повече прозрачност по веригата на доставки и настоява за нормални търговски надценки. Производители са предложили ограничение на печалбата за търговците до 25%, но според Абровски големите вериги са отказали.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Маслото и прясното мляко в Люксембург се продават на по-ниски цени от тези в България. Това заяви министърът на земеделието Пламен Абровски, като посочи, че е посетил магазин на търговска верига, която работи и у нас, и е сравнил цените на основни млечни продукти.
„В понеделник бях на Съвет на министрите в Люксембург и влязох в магазин на търговска верига, която е представена и в България. Видях, че там прясното мляко е по-евтино – 0,90 евро за литър, има и за 0,79 евро. Маслото е 3,64 евро“, коментира Абровски.
Според него основният проблем не е непременно в производствените разходи, а в надценките по веригата на доставки. Министърът заяви, че правителството няма намерение да въвежда непазарни механизми, но ще търси по-голяма прозрачност при формирането на крайните цени.
„Ще изсветлим веригата на доставки“
Абровски подчерта, че целта е да се установи на каква цена продукцията напуска производителя, през колко посредници преминава и каква надценка се начислява на всеки етап.
„Ще изсветлим веригата на доставки. Не искаме нищо повече от тези вериги, освен да държат нормални надценки“, заяви министърът.
По думите му търговските вериги използват посредници, което затруднява проследяването на реалното движение на стоките и образуването на крайната цена. Според него, за да се предприемат ефективни мерки за намаляване на цените, държавата трябва да разполага с информация за количествата произведена продукция, изкупните цени и участниците във веригата.
Абровски посочи, че не може да се разчита на административно налагане на цени в пазарна икономика, но настоява търговските практики да бъдат по-прозрачни.
Производителите предложили таван от 25% за търговската печалба
Министърът съобщи, че в България има 267 млекопреработвателни предприятия, като не всички членуват в браншовата асоциация.
По думите му преди около три седмици представители на производителите са изготвили меморандум, който предложили на търговските вериги. В документа се предвиждало производителите да доставят продукцията си при печалба до 10%, а търговците да не начисляват повече от 25% печалба върху доставените продукти.
„Това нещо, за съжаление, е отказано от големите търговски вериги“, заяви Абровски.
Според разказа му като аргумент е било посочено, че българските потребители продължават да купуват традиционни местни продукти – кисело мляко, кашкавал и бяло саламурено сирене – независимо от цената им.
Твърденията за предложението и отказа са представени от министъра. В интервюто не са посочени конкретните търговски вериги, нито е представена тяхна позиция по казуса.
Държавата ще търси повече информация за българското производство
Абровски заяви, че през последните години земеделската политика често е била съсредоточена върху разпределянето на финансови помощи, без държавата да разполага с достатъчно точни данни за произведените количества.
Като пример той посочи производството на домати. По думите му информацията трябва да се събира на общинско ниво, за да може да се установи къде има местни производители, какви количества могат да осигурят и дали търговците биха могли да купуват от тях вместо да внасят продукция от чужбина.
Министърът определи кооперирането между земеделските производители като възможност за по-добра организация на пазара и за по-лесно снабдяване на търговските вериги с българска продукция.
Абровски коментира и цените, и политическия спор с Асен Василев
В интервюто земеделският министър коментира и участието на лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, като заяви, че е останал с впечатление, че той защитава интересите на търговските вериги. Абровски припомни и предишни изказвания на Василев в парламента, които според него показват отношение към хората с ниски доходи.
По темата за цените министърът заяви, че забраната за необосновано повишаване на цените е била продължена с още една година. Той направи разграничение между необоснованото поскъпване и увеличението, което може да бъде обяснено с нараснали разходи, например за електроенергия.
Абровски коментира и държавното дружество „Ел Би Булгарикум“, като го определи като производство със специална мисия за съхраняване на уникалната бактерия Lactobacillus bulgaricus, свързана с традиционното българско кисело мляко.
Основното предизвикателство пред държавата остава да установи как се формират цените по цялата верига – от производителя до крайния потребител. Според Абровски именно по-голямата прозрачност и по-добрата връзка между българските производители и търговците могат да помогнат за ограничаване на необосновано високите надценки.
