Пет години сигнали, предписания и институционално мълчание: Защо контролът върху храните се събуди едва сега?

Пет години граждански сигнали, кореспонденция с институции и настояване за реални мерки. А когато най-сетне се стига до затваряне на обекти, възниква въпросът, който никой не бива да замита под чиновническия килим: защо нарушенията не са били отстранени своевременно и какво се е случвало с предишните сигнали?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ приветства действията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка с установени нарушения в обекти за приготвяне и предлагане на храни. Затварянето на кухня майка в Пловдив и на обекти за готова храна в София и Пазарджик е положителен знак, че контролът може да доведе до конкретни резултати.

Само че има една неудобна подробност: според сдружението за същите места и сходни нарушения са подавани сигнали през последните пет години.

И когато един проблем се повтаря с години, вече не е достатъчно да се отчете поредната проверка. Необходимо е да се обясни защо се е стигнало дотук.

Контролът не е административна разходка с предписание в джоба

По думите на сдружението през годините значителна част от отговорите на институциите са се свеждали до познатата административна формула: извършена проверка, издадено предписание, обещание за последващ контрол.

На хартия всичко може да изглежда изрядно. В реалността обаче решаващият въпрос е друг: отстранени ли са били нарушенията и кой е проверил дали предписанията действително се изпълняват?

Предписанието само по себе си не е гаранция за безопасност. То е инструмент, чиято ефективност зависи от последващия контрол, от реакцията при неизпълнение и от готовността на институциите да приложат предвидените в закона мерки.

Ако за един и същ обект постъпват повтарящи се сигнали, обществото има право да получи ясна информация за историята на проверките, констатираните нарушения и предприетите действия. Разбира се, при спазване на законовите ограничения за достъп до информация.

Защото иначе се създава опасното впечатление, че държавата е способна да произвежда документи по-бързо, отколкото да решава проблеми.

Пет години настояване, а решителните действия идват сега

От сдружението приветстват действията на настоящото ръководство на КЗП и специално отбелязват ролята на председателя Мая Манолова. Според организацията това е положителна промяна след продължителни срещи, кореспонденция и настояване за конкретни мерки пред предишното ръководство на комисията и други компетентни институции, включително МВР.

Това признание обаче върви ръка за ръка с въпроса за институционалната отговорност.

Ако днес са възможни решителни действия, какво е пречило те да бъдат предприети по-рано? Имало ли е пропуски в организацията на контрола? Били ли са достатъчно ефективни последващите проверки? Получавали ли са сигналите необходимото внимание?

Това не са обвинения, а въпроси, на които трябва да отговорят документите, проверките и компетентните органи.

Смяната на ръководството може да промени подхода, но не заличава автоматично историята на предишните решения. Общественият интерес изисква не просто да се приветства настоящата активност, а да се установи защо е било необходимо толкова дълго чакане.

БАБХ и гражданският контрол: защо няма работна среща?

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ заявява, че въпреки почти ежеседмичното взаимодействие с БАБХ при вземането на проби от хранителни продукти и продължаващото подаване на сигнали, ръководството на агенцията все още не е провело работна среща с организацията.

Това е съществен проблем, защото гражданският контрол не би трябвало да се възприема като досадно прекъсване на институционалното спокойствие. Когато една организация събира информация, подава сигнали и съдейства за установяването на нарушения, диалогът с нея може да подобри ефективността на проверките.

По данни на сдружението по значителна част от сигналите се установяват нарушения, които дават основание за съставяне на актове и предприемане на административни мерки.

Затова организацията настоява ръководството на БАБХ да организира работна среща, на която да бъдат обсъдени три основни въпроса:

Как се проследяват подадените сигнали и как се гарантира, че всеки от тях получава адекватна реакция?

Каква обратна връзка получават гражданите и организациите, подали информация за нарушения?

Как се контролира изпълнението на издадените предписания и какво се предприема при повторни нарушения?

Това са практически въпроси, а не протоколни любезности. Отговорите им могат да покажат дали системата работи превантивно, или се активира едва когато проблемът вече е станал прекалено видим, за да бъде пренебрегнат.

Омбудсманът също дължи отговор

Критиките на сдружението не се ограничават до контролните органи.

Според организацията институцията на омбудсмана не е отговорила на няколко покани за работна среща, посветена на защитата на потребителите, безопасността и качеството на храните.

От сдружението определят това мълчание като неприемливо и настояват за отговор и конкретен ангажимент за среща.

Омбудсманът има важна роля в защитата на правата на гражданите. Именно затова липсата на отговор на подобни покани заслужава обяснение, особено когато става дума за въпроси, които могат да засегнат здравето и интересите на потребителите.

Разбира се, липсата на отговор на покана сама по себе си не доказва нарушение на закона. Но когато обществена организация многократно търси диалог по значим проблем, институционалната комуникация би трябвало да бъде правило, а не любезност, предоставяна по изключение.

Безопасната храна не може да зависи от това кой подава сигнала

Сдружението заявява готовност да продължи взаимодействието си с КЗП, БАБХ, МВР, омбудсмана и останалите компетентни институции. Организацията подчертава, че натрупаният опит и информацията от гражданските сигнали могат да подпомогнат по-бързото установяване на нарушения и предотвратяването на повторното им извършване.

Това е възможност, която институциите не бива да пропиляват.

Ефективният контрол изисква не само проверки, но и проследимост на резултатите. Необходимо е да се знае какво е установено, какви мерки са предприети, дали са изпълнени предписанията и каква е реакцията при повторно нарушение.

Когато има основателни съмнения за системни пропуски, отговорът не може да бъде поредното уверение, че ще бъде извършен последващ контрол. Необходими са конкретни данни, проверими действия и публична отчетност в рамките на закона.

Защото потребителят няма как да знае дали храната, която купува, е безопасна, само защото върху нея има етикет, касова бележка и обещание, че държавата следи за качеството.

Големият въпрос остава: кой ще отговори за изгубеното време?

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ приветства предприетите мерки и настоява те да не останат единични акции. Организацията призовава за устойчив контрол, ефективни санкции при установени нарушения и реално проследяване на тяхното отстраняване.

Но най-важният въпрос продължава да стои на масата.

Защо са били необходими пет години сигнали, настояване и кореспонденция, за да се стигне до действия, които според сдружението е трябвало да бъдат предприети много по-рано?

Отговорът трябва да бъде потърсен в историята на проверките, съдържанието на предписанията, резултатите от последващия контрол и решенията на отговорните длъжностни лица. Само така може да се установи дали става дума за пропуски, неефективни процедури или други причини, забавили реакцията.

Днешните действия на институциите заслужават признание, когато водят до реални резултати. Но признанието не отменя необходимостта от отчетност.

Пет години граждански усилия не са просто хронология на подадени документи. Те поставят въпрос за начина, по който държавата изпълнява задълженията си към хората.

Безопасната храна не е привилегия, гражданският сигнал не е досадна формалност, а контролът не трябва да започва едва когато търпението на обществото се изчерпи.

И ако сега системата най-сетне започва да действа, следващата стъпка е задължителна: да стане ясно защо се е наложило да чакаме толкова дълго.