ЦИНИЗЪМ! ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ ГНИЯТ, А ВЛАСТТА ГЛЕДА КАТО ПЛАСТМАСОВО ПЛАШИЛО В НИВА БЕЗ РЕКОЛТА
Докато край Конуш зеленчукопроизводители излизат на протест и блокират пътя към Маказа, в столичните кабинети вероятно продължава усилената държавническа дейност по местене на папки от лявата страна на бюрото към дясната. Някой трябва все пак да създава впечатление за управление, докато поредният български сектор се превръща в музейна експозиция.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Хората от Хасковско не протестират от скука. Не протестират и защото са им омръзнали краставиците. Те протестират, защото продукцията им стои по складове, мухлясва, запарва се и отива за боклука, докато пазарите се пълнят с домати от Турция, чесън от Пакистан, марули от Етиопия, лук от Афганистан и какви ли още аграрни безумия от четирите посоки на света.
България постепенно се превръща в държава, която може да произведе всичко, но предпочита да внесе всичко. Страна с плодородна земя, която си купува зеленчуци от другия край на планетата, сякаш Черноземът е бил заменен с асфалт, а Тракийската низина е превърната в паркинг за политически обещания.
Най-забележителното в случая е реакцията на управляващите. Те стоят като кратункови свидетели на собственото си безсилие. Гледат как производителите фалират със същото безучастие, с което човек наблюдава как съседът му коси тревата. Само че тук не става дума за тревна площ, а за цели семейства, които десетилетия наред са живели от земята.
Всяко правителство през последните години идваше с гръмки обещания. Щяха да стимулират родното производство. Щяха да пазят българския производител. Щяха да подпомагат селското стопанство. Щяха да осигурят пазари. Щяха да намалят административната тежест. Щяха, щяха, щяха…
Накрая единственото, което порасна стабилно, се оказаха цените на торовете, препаратите, горивата и чиновническите оправдания.
Президентът Румен Радев също неведнъж говореше за необходимостта от защита на българското производство и продоволствена сигурност. Речите бяха патриотични, фразите звучаха внушително, а обещанията се носеха във въздуха като пролетен прашец. Само че прашецът поне създава плодове. Политическите приказки създадоха основно интервюта, пресконференции и архивни видеозаписи.
Резултатът е налице. Българският производител продава краставици на цени, които едва покриват разходите му, докато потребителят в магазина плаща няколко пъти повече. Някъде по веригата парите изчезват като свидетел по неудобно дело, но държавата сякаш не проявява особен интерес към мистерията.
Най-големият абсурд е, че държавата непрекъснато говори за демографска криза. После същата тази държава гледа как селата обезлюдяват, младите напускат земеделието, а оранжериите затварят една след друга. След което се организират кръгли маси за причините. Все едно пожарникари седят до горяща къща и провеждат научна конференция за свойствата на огъня.
Днес краставиците гният. Утре ще изчезнат доматите. После пиперът. След тях овощарството. След това ще останат само спомените за някогашното българско земеделие и няколко пожълтели снимки от времената, когато по нивите още работеха хора, а не обещания.
И докато стопаните от Конуш се чудят как да спасят реколтата си, политическият елит вероятно подготвя поредната стратегия, концепция, визия или пътна карта. Българският чиновник обожава документите. Особено когато заместват действията.
В крайна сметка въпросът вече не е какво ще направят управляващите за българското земеделие. Въпросът е дали изобщо възнамеряват да направят нещо различно от това да наблюдават погребението му от първия ред.
Защото ако продължаваме така, след няколко години може да се окажем единствената земеделска държава в Европа, която произвежда предимно политици. А това е култура, от която българинът отдавна е преситен.
