БЕЛИЦА СЕ РАЗСЪРДИ НА ДЪРЖАВАТА: БЕЗ РАДИ НЯМА ИЗБОРИ, НО И БЕЗ ПЕТЕЛ ЩЕ СЪМНЕ!
В Белица демокрацията май е обявена за издирване, а избирателните урни стоят самотни като здрав разум на партийно събрание. Причината? Арестуван е кметът Ради, а част от неговите почитатели са решили да накажат държавата с демонстративно цупене.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Избирателна активност от 2,72% до 11 часа! В някои села гласувал един човек, в други членовете на комисията едва не се оказали единствените участници в демократичния процес. Политическа трагедия? Не, провинциална оперета с претенции за национален ултиматум!
„Ако ни пуснеха Ради, ще идем да гласуваме“, обясняват възмутени жители.
Ето я новата правна доктрина! Вместо Конституция, Наказателно-процесуален кодекс и независим съд, да въведем правосъдие по селски тертип: пускате нашия човек, иначе няма да ви играем хорото!
Само че България не е частна кошара, правосъдието не е селски мегдан, а законът не е бакалска тетрадка, в която се записват вересиите на местните величия.
Никой не е длъжен да гласува. Всеки има право на бойкот, протест и недоволство. Но когато негласуването се представя като средство за натиск върху правосъдието, възниква един неудобен въпрос: откога броят на обидените почитатели определя кой трябва да бъде разследван и кой освободен?
Ради може да е велик за своите привърженици. Може да е местният политически Наполеон, спасителят на общината и слънцето над планината. Но дори най-яркото слънце не издава съдебни решения. А любовта на електората не е индулгенция срещу наказателно преследване.
Арестът не означава вина. Това решава съдът, а не тълпата. Но и обидата на тълпата не означава невинност.
И нека никой не си въобразява, че с празни урни ще извива ръцете на държавата. Правосъдието не бива да се превръща в заложник на местни политически симпатии, колективни инати и демонстративни бойкоти. Ако подобен номер мине веднъж, утре всеки арестуван властник ще си организира хор от обидени почитатели и ще поиска свободата си срещу обещание за избирателна активност.
Днес Белица се сърди. Утре може пак да се сърди. Може да бойкотира, да тропа с крак и да чака държавата да коленичи пред местния политически олтар.
Само че България е достатъчно голяма, за да преживее нечие демонстративно мълчание.
И колкото и да е трудно за преглъщане от почитателите на местните политически светила, има една стара народна истина:
И БЕЗ ПЕТЕЛ ЩЕ СЪМНЕ!
А ако някой си въобразява, че държавата трябва да освобождава задържани само защото няколко села са решили да се разсърдят, значи е объркал Република България с частното си феодално имение.
Законът не се избира с аплодисменти. И не се отменя с цупене!
