„Може би трябва да се извиня, че не умрях?“: Соня Колтуклиева с гневни обвинения към НСО от болничното легло

Журналистката Соня Колтуклиева, която пострада при сблъсък със служител на Националната служба за охрана (НСО), отправи остри обвинения към държавните гардове. От болничната стая тя постави въпроса къде свършва охраната на властта и къде започва правото на гражданите да бъдат защитени от прекомерна сила.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Случаят, при който журналистката Соня Колтуклиева е била блъсната от служител на НСО, след като отворила вратата на бронирания автомобил, превозващ председателя на Народното събрание Михаела Доцова, предизвика разгорещен обществен спор.

Според предоставената информация Колтуклиева е настанена в болница с фрактура на рамото и сътресение на мозъка. Тези данни, както и обстоятелствата около физическия сблъсък, предстои да бъдат потвърдени чрез медицинска документация и официална информация от компетентните институции.

Но дори болничното легло не успя да заглуши журналистката. Напротив. Оттам тя отправи поредица от въпроси, които надхвърлят личния ѝ конфликт с охранителната служба и засягат далеч по-сериозна тема: има ли граница употребата на сила, когато държавата охранява собствените си представители?

„Вие убийци ли сте? Рамбовци ли сте?“

В емоционална публикация във Фейсбук Колтуклиева реагира на коментар на мъж, когото посочва като служител на НСО на име Любомир Методиев.

„Може би трябва да се извиня, че не умрях, а? Тогава Вашият колега щеше да си е свършил брилянтно работата“, пише журналистката.

Следват още по-остри въпроси:

„Вие убийци ли сте? Рамбовци ли сте?“

Тези думи са израз на нейния гняв, а не установен факт за действията или намеренията на служителите.

Колтуклиева продължава с обвинение, че охранителната служба поставя комфорта на високопоставените държавни представители над безопасността на обикновените граждани.

„Значи, Доцова трябва да е в комфорт, пък Колтуклиева кучетата я яли. Безсрамници! Вие трябва да охранявате всички – и гражданите, освен господарите си; да се грижите за безопасността на хората“, заявява тя.

И задава въпрос, който е в центъра на спора: „С какво аз застраших безценната Доцова?“

Отворена врата на брониран автомобил или основание за употреба на сила?

Именно тук възниква същественият юридически и обществен въпрос.

Отварянето на вратата на охраняван автомобил без разрешение може да бъде възприето от служителите по сигурността като потенциална заплаха. Охранителите са длъжни да реагират при риск за живота и безопасността на охраняваното лице.

Но правомощието да реагираш не означава неограничено право да прилагаш физическа сила.

Законността на всяка намеса зависи от конкретните обстоятелства: имало ли е непосредствена опасност, какви действия е предприела журналистката, отправено ли е предупреждение, каква сила е използвана и била ли е тя необходима и съразмерна.

Ако журналистката действително е получила описаните травми вследствие на действията на охранителя, възниква въпросът дали използваната сила е надхвърлила необходимото за предотвратяване на евентуалната заплаха.

От друга страна, тежестта на получените наранявания сама по себе си не доказва автоматично незаконно поведение. За такава преценка са необходими записи, свидетелски показания, медицински документи и обективно изясняване на последователността на събитията.

Охраняваното лице има право на сигурност. Журналистът има право да задава въпроси. А гражданинът има право държавната сила да бъде използвана само в законовите граници.

Тези права не би трябвало да се изключват взаимно.

Колтуклиева отговаря и на атаките срещу миналото ѝ

В публикацията си журналистката засяга и разпространявана снимка, на която се вижда седнала на пода пред асансьора на офисите на ГЕРБ.

Според нейното обяснение кадърът е направен, докато заедно с Недялко Недялков чакали Бойко Борисов да даде обяснения за политическото сближаване между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Колтуклиева твърди, че престоят им продължил часове, през които тя провеждала телефонни интервюта, включително с Алексей Петров и Иван Гешев, на фона на напрежението между тях и взрива край кортежа на тогавашния главен прокурор.

По думите ѝ ѝ прилошало и затова седнала на пода, откъдето продължила журналистическата си работа.

С това обяснение тя оспорва внушенията, които според нея се правят чрез разпространяването на снимката.

„НСО сте хрантутници. И тази служба трябва да се закрие!“

Най-крайната част от публикацията на Колтуклиева е насочена срещу самото съществуване на Националната служба за охрана.

„НСО сте хрантутници. И тази служба трябва да се закрие. Задължително!“, пише тя.

Това е категоричната лична позиция на журналистката, породена от описания от нея инцидент.

Дали една държавна охранителна служба трябва да бъде закрита, реформирана или подложена на по-строг контрол, е отделен институционален въпрос. Той не може да бъде решен единствено въз основа на конкретен конфликт.

Случаят обаче поставя основателни въпроси за отчетността на НСО, подготовката на служителите ѝ и механизмите за независимо разследване на сигнали за прекомерна употреба на сила.

Кой ще отговори на неудобните въпроси?

Общественият интерес изисква да бъдат изяснени няколко обстоятелства: какво точно се е случило до автомобила, имало ли е реална заплаха за председателя на парламента, как е реагирал служителят на НСО и съответствала ли е реакцията му на закона.

Не по-малко важно е дали инцидентът е документиран с видеозаписи и дали е започнала вътрешна проверка.

В предоставената информация липсва официална позиция на НСО и на председателя на Народното събрание. Без тяхната версия, както и без независима проверка, не може да се направи окончателен извод кой е нарушил закона.

Но един принцип остава безспорен: държавната охрана не е освободена от задължението да спазва закона само защото охранява хора, които заемат високи постове.

И обратното, журналистическият статут не освобождава никого от правилата за сигурност около охраняваните лица.

Истинският въпрос не е дали Соня Колтуклиева е имала право да отвори вратата на бронирания автомобил. Въпросът е и дали последвалата реакция е била законна, необходима и съразмерна.

Защото в една правова държава нито журналистическата карта е разрешително за всичко, нито служебната значка е индулгенция за всичко.

А думите на Колтуклиева от болничното легло остават най-острият израз на този конфликт:

„Може би трябва да се извиня, че не умрях, а?“

На този въпрос не се отговаря с обиди във Фейсбук. Отговаря се с факти, прозрачна проверка и поемане на отговорност там, където бъде установена.