ДВА УДАРА СРЕЩУ ЖУРНАЛИСТИКАТА ЗА 24 ЧАСА: ЙОТОВА ИСКА ОСТАВКАТА НА ШЕФА НА НСО
Когато охранителите започнат да блъскат журналисти, проблемът вече не е в поведението на отделни служители, а в системата, която трябва да ги контролира.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Възмущението вече не е достатъчно. След два случая на физическа агресия срещу журналисти в рамките на едва 24 часа властта е изправена пред въпрос, на който не може да отговори с обичайното си мълчание и чиновническо шикалкавене: кой ще понесе отговорност?
Временно изпълняващата длъжността президент на Република България Илияна Йотова е заявила, че сред първите ѝ действия по случая със Соня Колтуклиева ще бъде искането за оставката на генерал-майор Емил Тонев, началник на Националната служба за охрана. Йотова е определила случилото се като безпрецедентно и е подчертала, че журналистите трябва да бъдат защитени при изпълнение на професионалните си задължения.
Поводът е повече от скандален. В единия случай Соня Колтуклиева е била блъсната от служител на охраната на председателя на Народното събрание Михаела Доцова. В другия оператор е бил блъснат от охранител на депутат по време на работа.
Два инцидента. Една служба. И твърде много въпроси без отговор.
НСО не е частна гвардия на политическия елит, нито силова декорация, призвана да демонстрира кой има право да минава и кой трябва да бъде избутан встрани. Служителите ѝ изпълняват държавна функция и са длъжни да спазват закона. Охранителният режим не отменя правата на журналистите, нито превръща физическата сила в универсален инструмент за разчистване на неудобни ситуации.
Ако служители на държавна служба посягат физически на представители на медиите, отговорността не може да приключи с едно вътрешно разследване, няколко формални обяснения и надеждата скандалът да бъде забравен до следващия новинарски цикъл.
Оставката на генерал-майор Емил Тонев би била политически знак, но не и достатъчно решение. Необходими са ясни обстоятелства около двата инцидента, независима и прозрачна проверка, установяване на конкретните отговорни лица и реални последствия при доказани нарушения. Обществото трябва да знае дали става дума за самоволни действия на отделни служители, за провал в организацията или за опасно чувство за безнаказаност.
Властта обича да говори за демокрация, институционална стабилност и европейски ценности. Но демокрацията не се измерва с броя на произнесените речи, а с отношението към онези, които задават неудобните въпроси.
Журналистът не е враг на охраната. Камерата не е заплаха за държавността. А униформата не е разрешително за произвол.
Ако държавата не може да гарантира безопасността на журналистите, докато те си вършат работата, тогава проблемът не е само в НСО. Проблемът е в самата власт и в представата ѝ, че контролът над публичното пространство може да се упражнява с лакти, заплахи и демонстрации на сила.
Днес е Соня Колтуклиева. Утре може да е всеки друг журналист. А мълчанието на институциите винаги се оказва най-удобният съучастник на безнаказаността.
