Йордания удари в Сирия, после поиска комисия: Борбата с ИДИЛ между сигурността, суверенитета и цивилните жертви
Йордания и Сирия създават съвместна комисия по сигурността, която трябва да изясни обстоятелствата и последиците от йорданските въздушни удари срещу обекти, свързвани с терористичната организация „Ислямска държава“ (ИДИЛ), в Южна Сирия. Дипломатическата инициатива идва след операция, довела до временно затваряне на ключовия граничен пункт „Насиб“ и предизвикала въпроси за цивилните жертви и допустимите граници на военните действия на чужда територия.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Случаят поставя два въпроса, които в Близкия изток рядко получават лесен отговор: докъде може да стигне една държава, за да защити собствената си сигурност, и кой носи отговорност, когато военната операция се провежда отвъд нейните граници?
Отговорът на Аман е познат: разузнавателни данни, непосредствена заплаха и необходимост от превантивни действия. Отговорът на Дамаск ще зависи не само от отношението му към борбата с ИДИЛ, но и от това дали сирийската държава може да упражнява ефективен контрол върху собствената си територия.
Военната логика на Аман: превенция преди удара
Йорданският външен министър Айман Сафади е обсъдил операцията със сирийския си колега Асад аш Шибани. По информацията в съвместното изявление Сафади е заявил, че ударите са били основани на разузнавателни данни и са целели неутрализирането на потвърдени заплахи и предотвратяването на непосредствени атаки срещу Йордания.
Тази аргументация има ясна стратегическа логика. Йордания граничи със Сирия и е пряко изложена на рискове, произтичащи от дейността на въоръжени групировки, трансграничните мрежи за контрабанда и евентуалното възстановяване на терористични клетки. За Аман нестабилността отвъд границата не е абстрактен геополитически проблем, а потенциална заплаха за националната сигурност.
Но тук има една съществена подробност: твърдението, че ударите са били необходими, не е равнозначно на независимо доказателство, че всяка поразена цел е представлявала непосредствена заплаха.
За да бъде оценена операцията, трябва да се изяснят поне три обстоятелства:
Какви конкретни разузнавателни данни са послужили за основание за ударите?
Как са били идентифицирани целите и какви мерки са предприети за защита на цивилното население?
Какви доказателства свързват поразените обекти с ИДИЛ и с подготвяни нападения срещу Йордания?
Докато тези въпроси остават без публичен отговор, официалната версия е важен източник за позицията на Аман, но не и достатъчна основа за окончателна оценка на операцията.
Цената на операцията: седем цивилни жертви и неудобни въпроси
Най-сериозният проблем около въздушните удари са цивилните жертви. Според съобщения на сирийските власти при атаките са загинали седем цивилни в провинциите Дараа и Сувейда, сред които деца и членове на едно семейство. Йордания от своя страна заявява, че е ликвидирала повече от 20 бойци на ИДИЛ. Двете твърдения описват различни страни на операцията, но сами по себе си не дават пълна картина за поразените обекти и обстоятелствата около смъртта на цивилните. Reuters+1
Сафади е изразил дълбоко съжаление за загиналите. Дипломатическият език обаче не може да замени установяването на фактите. Съжалението е позиция; разследването трябва да установи отговорността.
Тук се появява и правният въпрос. Според международното хуманитарно право при въоръжени конфликти страните са длъжни да разграничават военните цели от цивилните лица и да предприемат предпазни мерки за ограничаване на вредите върху цивилното население. Дали конкретните удари са били съобразени с тези изисквания, не може да бъде определено единствено по броя на жертвите или по официалните обяснения на участниците. Необходими са данни за целите, използваните средства, очакваните цивилни вреди и наличната към момента на атаката информация.
Защо ударите са нанесени именно сега?
Според публикуваните съобщения операцията е извършена след смъртоносно нападение срещу опечалени на погребение в гръцката православна църква в района на Карак, Южна Йордания. При нападението са загинали девет души. Йорданските власти са свързали заподозрените с екстремистки среди, а военните са обосновали последвалите удари с необходимостта да бъде предотвратена нова терористична заплаха. AP News+1
Тази последователност е важна. Тя показва, че операцията не е просто поредна акция срещу предполагаеми укрития на ИДИЛ, а част от по-широка реакция на Йордания срещу заплаха, която според Аман има трансграничен характер.
Но има съществена разлика между установяването на връзка между извършителите на нападение и определена въоръжена мрежа и доказването, че всеки поразен обект в Сирия е участвал в подготовката на нападението.
Ако разузнавателните данни са надеждни и заплахата е била непосредствена, операцията може да има ясна военна логика. Ако обаче връзките между заподозрените и атакуваните обекти са недостатъчно установени, рискът е ответният удар да засегне хора, които нямат отношение към нападението.
Точно тази разлика трябва да бъде изяснена от съвместната комисия.
Сирийският суверенитет: сътрудничество под натиск
За Дамаск въпросът не се изчерпва с борбата срещу ИДИЛ. Става дума и за контрола върху сирийското въздушно пространство и правото на сирийската държава да определя какви военни действия могат да се извършват на нейна територия.
Според съобщенията сирийските власти са възразили срещу операцията, заявявайки, че тя е извършена без предварителна координация. Йорданската страна същевременно е подчертала необходимостта от сътрудничество срещу тероризма и е потвърдила уважението си към суверенитета на Сирия. Анадолска Агенция+1
Това противоречие е същината на дипломатическия проблем. Двете държави могат да имат общ интерес от унищожаването на терористичните мрежи, без да са съгласни как трябва да се провеждат военните операции.
Съвместната комисия е опит това противоречие да бъде овладяно, преди да се превърне в трайно недоверие. Тя може да създаде механизми за обмен на разузнавателна информация, предварително уведомяване, оперативна координация и проверка на инциденти с цивилни жертви.
Но ефективността ѝ ще зависи от нещо по-прозаично от дипломатическите формулировки: дали двете страни действително ще споделят информацията, необходима за проверка на спорните обстоятелства.
Временното затваряне на граничния пункт „Насиб“ показва, че последствията от военните действия не остават ограничени до непосредствената зона на ударите.
Пунктът е основен сухопътен коридор между Сирия и Йордания за пътници и стоки. След операцията сирийските власти преустановиха движението по съображения за сигурност, а впоследствие беше обявено възстановяване на нормалния трафик в сряда сутринта, 28 октомври. الوكالة العربية السورية للأنباء – سانا+1
Затварянето засяга повече от пътуващите. То може да забави доставките, да увеличи транспортните разходи и да създаде несигурност за бизнеса от двете страни на границата. За Сирия, която има нужда от възстановяване на икономическите връзки, а за Йордания, която разчита на регионалната търговия и транзита, подобни прекъсвания имат и политическа цена.
В този смисъл възстановяването на движението е положителен сигнал. То показва, че двете правителства се стремят да ограничат практическите последствия от кризата, вместо да позволят тя да прерасне в по-широко блокиране на двустранните отношения.
Само че отварянето на границата не означава, че проблемът е решен. То означава единствено, че непосредственото прекъсване на трафика е преодоляно.
Какво може да постигне съвместната комисия?
Комисията ще бъде полезна само ако излезе извън рамките на дипломатическото успокоение. За да има реален резултат, работата ѝ трябва да обхване няколко ключови направления:
Проверка на военните цели. Да се установи какви обекти са били поразени, каква е била предполагаемата им връзка с ИДИЛ и на какви данни се е основавал изборът им.
Изясняване на цивилните жертви. Да се съпоставят сведенията на местните власти, медицинските служби, свидетелите и военните, доколкото информацията е достъпна.
Установяване на координацията. Да се изясни дали и кога сирийските власти са били уведомени за операцията и защо двете страни представят различни версии за предварителното съгласуване.
Създаване на механизъм за бъдещи действия. Да се въведат ясни процедури за обмен на разузнавателна информация и координация при непосредствена трансгранична заплаха.
Гаранции за цивилното население. Да се определят практически мерки за намаляване на риска от погрешно идентифицирани цели и жертви сред хората, които не участват във военните действия.
Особено важно е дали резултатите от проверката ще бъдат публично представени поне в обобщен вид. Позоваването на секретни разузнавателни данни може да е оправдано от оперативна гледна точка, но не бива да се превръща в универсално оправдание за отказ от отчетност.
Геополитическият извод: общ враг, различни интереси
Случаят разкрива по-дълбоко противоречие в регионалната сигурност. Йордания има интерес да не допуска възстановяването на терористични мрежи по северната си граница. Сирия има интерес да премахне въоръжените групировки от територията си, но и да възстанови държавния контрол върху въздушното пространство, границите и военните решения.
Тези интереси се пресичат, но не съвпадат напълно.
За Аман превантивният удар може да изглежда като необходима защита. За Дамаск същият удар може да бъде възприет като нарушение на суверенитета, особено ако не е бил предварително съгласуван. За местното население обаче геополитическите аргументи имат много по-конкретно измерение: разрушени домове, загинали близки и страх от следващи атаки.
Именно тук се крие опасността. Ако цивилните жертви останат без убедително изясняване, местното недоволство може да подкопае доверието в институциите и да създаде среда, която екстремистките организации умеят да използват за пропаганда и вербуване.
Следователно борбата с тероризма не може да бъде измервана единствено чрез броя на ликвидираните бойци. Значение имат и точността на операциите, качеството на разузнавателната информация, защитата на цивилните и способността на държавите да действат съгласувано.
Комисията е начало, не присъда
Създаването на съвместната комисия е разумна дипломатическа стъпка. То дава възможност на Йордания и Сирия да избегнат задълбочаване на кризата и да превърнат инцидента в повод за по-устойчив механизъм за сътрудничество.
Но комисията не е доказателство, че операцията е била напълно оправдана, нито че всички спорни въпроси ще получат отговор. Това ще зависи от достъпа до доказателства, готовността за проверка на официалните версии и конкретните резултати от разследването.
Йордания има право да защитава гражданите си от терористични заплахи. Сирия има право да настоява за зачитане на своя суверенитет. Цивилното население има право да не бъде превръщано в странична бележка към военните доклади.
Истинският тест за двете държави няма да бъде създаването на комисията, а способността ѝ да установи фактите и да предотврати повторение на подобен инцидент. Защото общият враг може да бъде основание за сътрудничество, но не е разрешение за безконтролни действия.
