ПОКОЛЕНИЕ Z ИЗЛЕЗЕ ДА ПРОТЕСТИРА ЗА БЪДЕЩЕТО СИ, А ПО УЛИЦИТЕ НА ГЕРМАНИЯ ИЗЛЕЗЕ И НАСИЛИЕТО: КОЙ ПРЕВЗЕ МИРНИТЕ ПРОТЕСТИ?
Десетки хиляди млади германци поискаха достъпно образование и жилища. Но след края на демонстрациите Франкфурт, Кьолн и Хамбург се превърнаха в сцена на сблъсъци, нападения срещу полицията и погроми. Германските власти заговориха за леви екстремисти и мигрантски групи, а политическият сблъсък между вътрешния и военния министър показа, че проблемът е много по-дълбок от поредната полицейска сводка.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Германия получи поредното напомняне, че социалното недоволство може да започне с искане за по-добро бъдеще и да завърши с разбити витрини, ранени полицаи и въпроси, на които политическата класа предпочита да отговаря с лозунги.
В събота десетки хиляди млади хора излязоха по улиците на над 30 германски града. Демонстрациите бяха организирани от инициативата „Поколението Z решава“ (Gen Z regelt), а основните искания бяха напълно конкретни: по-добро образование, достъпни жилища и реални перспективи за младите хора.
В началото всичко изглеждаше като обикновен граждански протест. Мирни шествия, плакати, скандирания и недоволство от система, която все по-трудно предлага на младите хора нещо повече от обещания и сметки за плащане.
Но вечерта картината се промени.
Във Франкфурт на Майн, Кьолн и Хамбург след приключването на демонстрациите избухнаха безредици. Мирният протест се оказа последван от съвсем различна картина: нападения срещу полицаи, материални щети и организирани групи, чието присъствие постави въпроса кой всъщност е излязъл на улицата и с каква цел.
МИРНИТЕ ПРОТЕСТИ И УЛИЧНИТЕ БЕЗРЕДИЦИ: ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА
Федералният министър на вътрешните работи Александър Добриндт от ХДС направи ясно разграничение между участниците в мирните демонстрации и хората, замесени в последвалото насилие.
Според него сред извършителите на безредиците не е имало ученици. Той обвини леви групи, склонни към насилие, и мигрантски групи в хаоса, избухнал във Франкфурт, Кьолн и други градове.
Добриндт обеща установяване на участниците и тежки наказания.
Само че в Германия дори подобно изявление се превърна в повод за политически сблъсък.
Министърът на отбраната Борис Писториус публично постави под съмнение категоричността на обвиненията. В интервю за обществената телевизия ZDF той заяви, че при липсата на достатъчно факти не може да потвърди подобна оценка.
Писториус зададе въпроси, които очевидно не са удобни за политическото говорене: кои точно са тези мигрантски групи? Хора, живеещи в Германия от трето поколение, които са германски граждани? И къде е границата, след която обществото престава да прави разграничение между произход, гражданство и индивидуална наказателна отговорност?
Това е съществен въпрос. Защото престъплението има извършител, а не етническа принадлежност. Ако някой напада полицаи, чупи имущество или участва в организирано насилие, той трябва да понесе отговорност за конкретните си действия, независимо от произхода си.
Същевременно Писториус не омаловажи насилието. Той подчерта, че нападенията срещу полицаи и причиняването на тежки материални щети трябва да бъдат наказани.
СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО – БАРУТЪТ ПОД ПОВЪРХНОСТТА
Докато политиците спорят кой е виновен за безредиците, изследователите обръщат внимание на един друг проблем: социалната среда, в която расте младото поколение.
Изследователката на образованието и протестните движения Нина Колек коментира пред ARD, че ескалацията не може да бъде разглеждана изолирано от процесите в германското общество.
Според нея разликата между бедни и богати се задълбочава, наемите непрекъснато растат, а все повече млади хора изпитват неудовлетворение от перспективите си.
Когато едни младежи получават жилище, образование и финансова подкрепа от заможните си родители, а други започват самостоятелния си живот с дългове, несигурност и непосилни наеми, усещането за несправедливост неизбежно се натрупва.
Това обаче не означава, че социалното неравенство оправдава насилието. То може да обясни част от общественото напрежение, но не освобождава никого от лична отговорност.
Именно тук е голямото противоречие: младите хора протестират срещу система, която според тях не им предлага бъдеще, а други групи използват създаденото напрежение, за да преследват собствени цели.
ФРАНКФУРТ: ДО 1500 ДУШИ, СКЛОННИ КЪМ НАСИЛИЕ
Най-сериозна ескалация е регистрирана във Франкфурт на Майн.
По данни на полицията служителите са се сблъскали с до 1500 души, определени като склонни към насилие. Според информацията много от тях са пристигнали от околните населени места, а някои и от по-далечни градове.
Министърът на вътрешните работи на провинция Хесен Роман Позек от ХДС съобщи за задържането на 54 заподозрени на възраст между 13 и 29 години.
По думите му задържаните са предимно германски граждани с мигрантски произход. Той определи групата на извършителите като съставена предимно от мигранти и заяви, че полицаите са били подложени на непрекъснати и безогледни нападения.
Полицията също твърди, че участниците в нощните безредици са били предимно млади мъже с мигрантски произход, част от които вече са били известни на органите на реда.
Полицейският ръководител Щефан Мюлер посочи, че при тези лица не се забелязва политически мотив.
Това е важна подробност. Защото ако действително става дума за групи, които нямат отношение към първоначалните искания на протестиращите, тогава използването на социалното недоволство като повод за улично насилие придобива съвсем друго измерение.
Репортер на обществената медия Hessischer Rundfunk, присъствал на демонстрацията във Франкфурт, също отбелязва, че насилието е имало сравнително малко общо със самия протест. По негови наблюдения участниците в безредиците са били предимно хора с мигрантски произход.
КЬОЛН: КОЙ ПРЕВЗЕ ПРОТЕСТА?
В Кьолн събитията също придобиха сериозен характер.
Първоначално демонстрацията преминала спокойно, но организаторите я прекратили преждевременно заради отделни провокации. Вечерта напрежението ескалирало, особено в района на катедралата.
Според репортер на обществената медия WDR след спокойните и пъстри демонстрации на поколението Z инициативата на практика била изместена от други групи.
Сред тях журналистът посочва автономни леви формации, пропалестински групи и представители на традиционната левица.
По думите му насилието не е избухнало по време на основните демонстрации на Gen Z regelt, а след тях.
Говорител на кьолнската полиция потвърдил, че в града са пристигнали групи, които целенасочено са търсили възможност да извършат престъпления.
Според полицията начинът на нападенията, използваната маскировка и въоръжението не говорят за спонтанна ескалация, а за предварително организирани действия.
Министърът на вътрешните работи на Северен Рейн-Вестфалия Херберт Ройл от ХДС също заяви, че протестите са били „превзети“ от леви екстремисти и групи млади мъже, склонни към насилие.
Така в Кьолн се появява още един проблем: когато легитимното гражданско недоволство бъде използвано като прикритие или възможност за действия на други групи, самият протест губи контрол върху собственото си послание.
ГЕРМАНИЯ ПРЕД НОВ СОЦИАЛЕН И СИГУРНОСТЕН ПРОБЛЕМ
Случилото се поставя няколко сериозни въпроса пред германските институции.
Първият е защо все повече млади хора имат усещането, че образованието, жилището и нормалният старт в живота се превръщат в привилегия, а не в реална възможност.
Вторият е доколко организирани политически и неполитически групи успяват да използват масовите демонстрации за собствени цели.
Третият е защо германските власти реагират толкова остро едва след като улиците вече са се превърнали в арена на насилие.
Има и четвърти въпрос: доколко политиците са способни да говорят за престъпността, без да превръщат произхода в заместител на доказателствата и индивидуалната отговорност.
Предстоящите нови демонстрации на инициативата „Поколението Z решава“, обявени за 20 ноември, вече са поставени под съмнение от хесенския вътрешен министър Роман Позек.
Това е тревожен сигнал. Защото демократичното право на протест не може да бъде поставяно под обща забрана заради действията на групи, които нямат нищо общо с първоначалните организатори.
Големият проблем на Германия вече не е само кой е чупил витрините във Франкфурт и Кьолн. Големият проблем е защо едно поколение излиза на улицата с искане за бъдеще, а след него други групи превръщат улицата в бойно поле.
Едно е сигурно: бедността не е престъпление, мигрантският произход не е престъпление, а политическото недоволство не е престъпление. Нападенията, палежите, погромите и организираното насилие обаче са съвсем друга категория.
И ако германската държава не успее да направи това разграничение ясно, рискува да загуби едновременно доверието на младите хора, общественото спокойствие и контрола върху улицата.
