ПОТРЕС И ПОЗОР! ВТОРИ СЛУЧАЙ С ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ НАД ДЕТЕ В ДГ „ЗДРАВЕЦ“ С ОПИТ ДА СЕ ОМАЛОВАЖИ И ЗАМЕТЕ ОТ РУО, И ОБЩИНАРИ В КОСТЕНЕЦ (ВИДЕО)

От днес България питаме : Кой пази децата, когато институциите решат да пазят себе си?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Вчера разказахме за случай на насилие в ДГ „Здравец“ в Костенец, започнал през 2023 г. и влачещ се през съдебни процедури години наред. Днес към редакцията се обърна друго семейство. И тук вече не говорим за единичен сигнал, който може да бъде заметен под административния килим.

Говорим за Михаил Милков, малко дете със специални образователни потребности, което според разказа на майка му Камелия Додова започва да се променя видимо: плаче, страхува се да ходи на детска градина, напишква се, става неспокойно и си удря главата. Детето не може да обясни на майка си какво се случва.

Но децата казват истината по друг начин. С поведението си. Със страха си. С мълчанието си.

И с онова отчаяно „Help, мами, мами“, което майката чува на направен от скрито по детето звукозаписно устройство.

8 ноември 2024 г. започва като празник

На 8 ноември Михаил има имен ден. Майка му приготвя бонбони и сладки, за да почерпи децата в групата. Един майчин жест, от онези малки неща, с които възрастните се опитват да направят детството малко по-светло. Само че този път в дрешката на детето има и записващо устройство. Причината не е любопитство.

ВИЖТЕ ОТВРАТИТЕЛНОТО БЕЗОБРАЗИЕ ПО СЛУЧАЯ

Камелия вече има съмнения.

Дни по-рано, на 6 ноември, тя твърди, че е чула служителката Веска да крещи на детето:

„Престани да ми се тръшкаш бе, психопат. Тия номера ще ги правиш на майка си.“

Представяте ли си скъпи читатели – психопат?! На невръстно дете. Като майка, Камелия преглъща мъката си, но именно затова решава да разбере какво се случва, когато родителят не е там.

И тогава идва записът.

Два часа, които никое дете не би трябвало да преживява

По разказа на Камелия и според публично отразения през ноември 2024 г. случай, на записа се чуват крясъци, удари и унизително отношение към детето.

Особено тежко звучат репликите на чистачката Марияна Христова: „Заспивай бе.“ „Ти си за лечение.“ „Майка ти да те заведе на доктор, не тука.“

А когато детето, очевидно уплашено, търси майка си: „Help, мами, мами.“

Сърцераздирателно и потресаващо. Липсата на емпатия в един служител граничещо със садизъм и психопатия. Следват още крясъци. И това безобразие заради това, че Михаил не заспива докато Марияна Христова е там. Да. Детето не спи. Детето се тревожи. Детето си удря главичката с ръчичка. И вместо възрастният да спре, да се наведе и да каже: „Спокойно, тук съм“, се чува:

„Бий, бий се по-силно, белким поумнееш.“

Това е потвърдено от компетентните органи, и това не е „строг педагогически подход“. Това е поведение, което няма място в детска градина. Никакво.

А после идва българската машина за административно омекотяване

Камелия звъни на директорката Надя Шопова. Иска родителска среща. На 14 ноември се провежда среща с представители на общината, сред които Благовеста Христова, отговаряща за образованието, и председателят на Общинския съвет Павлина Петрова.

На срещата не присъстват директорката Надя Шопова и Марияна Христова, които са посочили „заболяване“. Не се явява и кметът Йордан Ангелов. Този авер на Бойко Борисв отдавна е показал липса на всякакъв вид отговорност, освен в случаите когато рита топка на местния стадион с Баце и Марин Маринов.

Въпреки това- записите са изслушани. И тогава човек очаква нещо съвсем просто. Мярка. Отговорност. Защита на детето. Ясна позиция. Безцеремонни мерки. Вместо това, според предоставената от общината информация, по случая са предприети административни мерки, включително наказания на двама помощник-възпитатели. ИИ какво накзание мислите е наложено. Забележка за чистачката Марияна Христова и преместване в друга група. Забележка?! Това е великолепно.

Ако утре някой паркира неправилно пред детската градина, вероятно ще последва по-тежка обществена реакция. Защото очевидно в българската административна екосистема има странна скала: нарушаваш правилата за паркиране – санкция; тормозиш дете – забележка.

Човек би очаквал поне една табела на входа:

„Добре дошли в ДГ „Здравец“. Тук сигурността на децата е важна, но административният комфорт на възрастните е още по-важен.“

РУО и вечният синдром „няма проблем“

По случая е извършвана проверка от РУО, а семейството твърди, че резултатът е отхвърляне на твърденията за тормоз. Тук вече се появява един стар български административен феномен. Не „има ли проблем?“. А: „Как да докажем, че няма проблем?“ Това са две съвсем различни философски школи. Първата търси истината. Втората търси формулировката.

Защото, ако детето е уплашено, ако има сигнал, ако има аудиозапис, ако има психологически оценки и ако впоследствие самата детска градина е предприела дисциплинарни мерки, тогава въпросът не е само дали някой е написал „няма данни“. Въпросът е: Какви точно факти са били проверени? Кои доказателства са били анализирани? Кой е носил отговорност за проверката? Как са оценени записите? Как са оценени психологическите последици за детето? И най-важното: ако няма нищо, защо изобщо е имало наказание и преместване? Тук логиката започва да се държи като чиновник в петък следобед. Присъства физически, но отказва да работи.

Две психологически оценки, една и съща посока

По данни на семейството с Михаил работят двама психолози. Единият е ангажиран от родителите. Другият е назначен от съда в Ихтиман. И двамата стигат до заключение, че детето е било подложено на тормоз. Аудиозаписът също е бил подложен на експертна проверка, като е установено, че не е манипулиран. Тук вече има нещо, което администрацията не може да реши с едно „няма такова нещо“. Защото когато различни източници на доказателства сочат в една посока, нормалният институционален рефлекс би трябвало да бъде: проверка до дъно. Не замитане. Не административен театър. Не преместване на проблема от една група в друга.

И после детето проговаря

Има един детайл, който вероятно би трябвало да тежи повече от цял шкаф с чиновнически папки. По разказа на майката, около два месеца след преместването на Марияна Христова от групата на Михаил, детето започва да проговаря. Нека никой не прави от това медицинска или научна сензация.

Видимо е, че конкретно преместването е причината. Съвпадението е достатъчно сериозно, за да зададе един прост въпрос: Какво се е променило в живота на детето през тези два месеца? Понякога най-добрият свидетел не е чиновникът. Не е директорът. Не е началникът. Не е човекът, който пише справката. Понякога свидетелят е едно малко дете, което най-накрая престава да се страхува.

Директорът: „Нищо не е станало“. А тогава защо има наказание?

Това е един от най-съществените въпроси. По случая директорката Надя Шопова е дала публични изявления, че е получила жалба, изискала е писмени обяснения и ще се произнесе след запознаване с фактите и доказателствата. Община Костенец също официално посочва предприети мерки: педагогически съвет, работа на Етичната комисия и Координационния съвет за превенция на тормоза и насилието, писмени обяснения и административни наказания на помощник-възпитатели.

Тогава остава въпросът: Какво точно е наказано, ако нищо не е станало?

Ако служителят е действал правилно, защо е наказан? Ако не е действал правилно, защо наказанието е толкова леко? Ако има доказателства за нарушение, защо родителите трябва да водят съдебна битка, за да бъдат чути? И ако няма доказателства, защо въобще е имало дисциплинарна реакция? Това не е журналистически трик. Това е елементарна логика.

Кметът и общината: къде е политическата отговорност?

Йордан Ангелов е кмет на общината и именно затова обществото има право да задава въпроси към него. Не защото кметът трябва лично да стои във всяка детска група. А защото общината е собственик и принципал на общинската детска градина и има институционална отговорност да гарантира, че децата са защитени. Отсъствието на един човек от една среща само по себе си не доказва вина. Но когато става дума за сигнал за тормоз над малко дете, общественият въпрос е съвсем основателен: Къде беше институцията?

Защото футболната топка може да почака. Йордан Ангелов не е Христо Стоичков, Бойко Борисов не е Меси, нито Марин Маринов – Зинедин Зидан. И тримата са махленски ритнитопковци. А детето си е реално. Ако на пишман футболистите им се губи време, защото го имат в излишък. Детето не може да чака.

А РУО?

От Регионалното управление на образованието също трябва да отговорят. Не с административен език. Не с пет страници терминология, в която глаголът се е удавил между „констатации“ и „мерки“. А човешки: Какво точно не установихте? Кои доказателства не приехте? Кои отхвърлихте и защо? Изслушахте ли целия запис? Как оценихте експертизите? Как защитихте детето? Защото образованието не е фабрика за справки. То е система, която има смисъл само ако пази децата.

А съдът?

Тук трябва да бъдем особено внимателни. Съдът не е длъжен да се съобразява с обществената присъда. Съдът трябва да се произнася по доказателствата и закона. Но не да действа механично, както винаги е действал българският съд. Обществото има право да пита защо дела, свързани с предполагаем тормоз над малко дете, се проточват с години.

Има съдебно решение, с което детската градина е осъдена да заплати обезщетение на семейството, както твърдят родителите, това е обстоятелство, което следва да бъде проверено и представено с точния текст на съдебния акт.

Тук журналистиката трябва да бъде безмилостна към фактите. Защото силната публикация не е тази, която крещи най-високо. Силната публикация е тази, която поставя толкова точни въпроси, че институцията няма къде да се скрие.

„Забележка“ за унижение?

Нека си представим абсурда. Възрастен човек стои над уплашено дете. Детето не може да обясни какво му се случва. То търси майка си. Плаче. Моли за помощ. Обществото пита: Какво наказание е адекватно на подобно поведение? Не ние трябва да определяме наказанието. Това е работа на компетентните органи. Но имаме право да кажем едно: „Забележка“ звучи като санкция за закъсняла документация, а не като реакция на за унизително отношение към дете. И точно тук се намира границата между институция и институционално самосъхранение.

Децата не са чували за административната процедура

Михаил не знае какво е РУО. Не знае какво е общински съвет. Не знае какво е административна заповед. Не знае какво е съдебно обжалване. Не знае как се пише „становище“. Той знае само дали възрастният срещу него е безопасен. И когато едно дете не може да каже: „Този човек ме кара да се страхувам“, тогава възрастните са тези, които са длъжни да разберат. Това е смисълът на закрилата на детето. Не печатът. Не папката. Не служебният номер. Детето.

Костенец има проблем. И проблемът не е само една служителка

Дори ако всички твърдения на семейството бъдат окончателно потвърдени, това няма да бъде просто история за една Марияна Христова. Ще бъде история за: директорски контрол; общински контрол; институционален контрол; реакция на сигнал; защита на дете със специални потребности; адекватност на дисциплинарните мерки; работата на РУО; съдебната защита; и най-вече за това кой носи отговорност, когато системата не чуе детето навреме.

Защото ако една система чака родителят да сложи записващо устройство в дрешката на детето си, за да разбере какво става зад затворената врата, системата вече има сериозен проблем.

Въпросите остават

Към Марияна Христова: Какво е Вашето обяснение за твърденията относно записите? Защо нахалствате да останете в детското заведение, когато мястото ви очевадно не е там? Толкова ли сте некадърна, че да не можете да си намерите другаде работа?

Към Надя Шопова:
Какво точно установи проверката в ДГ „Здравец“ и защо е наложено дисциплинарно наказание, а въда отричате да е имало такъв случай? Ставате ли въобще за директор, който да води отговорна институция? Защо не си потърсите някъде другаде работа, при положение, че на този пост вие сте безползезна? Мислите ли, че наказание „забележка“ е достатъчно за подобно скандално и чудовищно безобразие?

Към Община Костенец:
Какви конкретни действия предприехте за защита на детето и защо не ги предприехте? Чувствате ли се отговорни за това, което се е случило вече с две деца? Можете ли с открити лица да застанете пред родителите и да зявите – ние носим отговорност за вашите деца, вярвайте ни?

Към РУО:
На какви доказателства се основават констатациите Ви? Не се ли срамувате от поведението си? Не смятате ли, че ви е време да бъдете сменени с активни и полезни за образованието хора? С какви очи гледате родителите на тези деца?

Към Министерството на образованието:
Какъв е механизмът за контрол, когато местните институции не дават убедителен отговор на родителски сигнал? Това ли са кадрите ви? Липсват ви амбициозни хора или нивото на всички работещи в система МОН е такова ниско? За какви промени в положителна псока можем да говорим след подобно нахалство граничещо с типигьозлук? Това ли ги очаква всички деца в бъдеще?

Към кмета Йордан Ангелов:
Смятате ли, че реакцията на общината е достатъчна при подобен сигнал? Въобще вие кмет ли сте на община Костенец или треторазряден футболист, който не се интересува от нищо друго? Какви са ви близките отношения с Борисов и това ли ви крепи да бъдете толкова нагъл и безотговорен? Смятате ли, че сте достоен за този пост? Това ли разбирате под думата градоначалник – да играете мачлета, да чукате лафче с шефа на партията ви и да си предавате важност за несменяемост?

Към съдебната система:
Защо защитата на едно малко дете трябва да минава през години на съдебни процедури? Толкова ли е трудно да се мине по съкратена процедура и при доказани факти да се постанови решение? Смятате ли че 2000 евро е достатъчно тежко наказание за един подобен човек лишен от емпатия и малтретиращ психически дете?

И още един въпрос към всички, може би най-важният:

Ако това беше вашето дете, щяхте ли да приемете „забележка“ като достатъчен отговор? Защото България има достатъчно институции. Има директори. Има общини. Има РУО. Има комисии. Има инспектори. Има началници. Има заповеди. Има печати. Има папки, способни да погребат цяла планина. Това, което понякога липсва, е най-простото нещо: някой да застане до детето и да каже: „Тук си в безопасност.“

А когато институциите не го направят, журналистиката има пълното право да задава въпроси. Остри. Неудобни. Без грим. И всички вие ще отговаряте!!! Защото детската градина не трябва да бъде място, където родителят оставя детето си сутрин с надеждата, че следобед ще го получи обратно същото. Детската градина трябва да бъде място, където детето е защитено, дори когато майка му не е там. И ако някой е забравил това, проблемът вече не е само в една детска градина в Костенец. Проблемът е в цялата система. А системите, които не пазят най-беззащитните, не се нуждаят от още една комисия.

Нуждаят се от разтурване, закриване, уволнения и реорганизации. И така докато се превърнат в това, за което са създадени. От Днес България ще следим случая до край, като ще настояваме пред всички държавни органи виновните да бъдат наказани подобаващо. Ако някой си мисли, че подобни гнусни изпълнения могат да бъдат заметени под килима – много се е излъгал. Искаме уволнение на директорката Надя Шопова, чистачката Марияна Христова и смяна на Благовеста Христова от поста и. Настояваме съответните институции да вземат мерки и да изпълнят своите задължения с чест, за да не се дава повод и мотивация на други служители да тръгнат по този път.

Очаквайте продължение по темата!