Путин на прага на Г-20: Дипломация или опасен опит за легитимиране на руската агресия?
Поканата на Доналд Тръмп към руския президент да участва в срещата на Г-20 във Флорида разпали нов международен спор. Европа предупреждава за опасността от политическа реабилитация на Москва, докато Украйна продължава да плаща с кръвта на своите граждани цената на руската война.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Възможното завръщане на Владимир Путин в компанията на световните лидери от Г-20 отново постави пред международната общност един неудобен, но фундаментален въпрос: може ли държавата, която продължава военната си агресия срещу суверенна страна, да бъде третирана като обикновен и равноправен участник в международния дипломатически живот?
Този въпрос вече не е просто дипломатически спор между Вашингтон, Брюксел и Москва. Той засяга самите основи на международния правов ред, авторитета на Организацията на обединените нации и достоверността на принципите, върху които след Втората световна война беше изградена съвременната система за международна сигурност.
Поводът за новото напрежение е поканата на американския президент Доналд Тръмп към руския държавен глава Владимир Путин да присъства на предстоящата през декември среща на лидерите на Г-20, организирана в комплекса Trump National Doral край Маями, Флорида.
Макар Кремъл все още да не е дал окончателен отговор дали Путин ще присъства лично, или Русия ще бъде представена от друг високопоставен представител, самата възможност за подобна поява предизвика сериозни реакции в европейските столици.
Кая Калас: Завръщането на Русия не може да бъде представено като нормалност
Сред най-категоричните гласове срещу евентуалното участие на Путин е върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Кая Калас.
В интервю за Bloomberg TV тя предупреди, че допускането на руския президент до подобен международен форум може да бъде възприето като своеобразна политическа реабилитация на Москва, при положение че войната в Украйна продължава.
„Нормализирането на завръщането на Русия в тези международни форуми означава нормализиране на военните престъпления, извършвани всеки ден“, заяви Калас.
Посланието ѝ е недвусмислено: международната дипломация не трябва да се превръща в механизъм за заличаване на отговорността за военната агресия.
Според европейската позиция действията на Москва представляват грубо нарушение на основните принципи на Устава на ООН, включително суверенитета и териториалната цялост на държавите, забраната за употреба на сила и задължението международните спорове да бъдат разрешавани по мирен път.
Тук обаче се появява и един от най-сериозните проблеми пред западната дипломация. Ако Русия бъде върната в престижните международни формати, без преди това да е демонстрирала реална готовност за прекратяване на агресията, какъв сигнал ще получат останалите държави?
Че нарушаването на международното право може да има временна цена, но не и дългосрочни политически последици? Че достатъчното геополитическо влияние позволява на една държава да се върне на масата на големите, независимо от действията ѝ?
Това са въпроси, които Европа очевидно не желае да остави без отговор.
Тръмп избира дипломатическия диалог, Европа вижда риск от отстъпление
Американският президент Доналд Тръмп защитава различна логика. Поканата към Путин може да бъде разглеждана като част от стремежа на Вашингтон да възстанови директния политически диалог с Москва и да потърси възможности за прекратяване на войната.
Тази позиция беше подкрепена и от американския държавен секретар Марко Рубио.
По време на пресконференция в Атланта той защити дипломатическото ангажиране с Русия с аргумента, че без разговори с Москва трудно може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на военните действия.
„В крайна сметка всичко, за което хората питат, е какво може да се направи, за да бъде прекратена войната в Украйна“, заяви Рубио.
От американска гледна точка подобен подход има своята прагматична логика. Русия е ядрена сила, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и страна, чието участие или отказ от участие е от съществено значение за всяко потенциално споразумение за прекратяване на войната.
Но между необходимостта да разговаряш с противника и предоставянето на политическа легитимност има съществена разлика.
Дипломатическият диалог не означава непременно политическо оправдаване. Проблемът възниква тогава, когато самото присъствие на един държавен лидер започне да изглежда като доказателство, че международната общност е готова да затвори страницата, преди да са решени причините за конфликта и въпросът за отговорността.
Именно тук се сблъскват американският прагматизъм и европейската тревога.
За Вашингтон срещата може да бъде инструмент за преговори. За Брюксел тя рискува да се превърне в символ на отстъпление пред агресора.
Атланта показа, че Г-20 е далеч от единна позиция
Напрежението около евентуалното участие на Путин не възниква във вакуум. То е продължение на разногласията, демонстрирани по време на двудневната среща на външните министри на Г-20 в Атланта.
Присъствието на руския външен министър Сергей Лавров показа колко дълбоко е разделението между държавите, които настояват за международна изолация на Москва, и онези, които предпочитат запазването на дипломатическите канали.
Няколко европейски делегации отказаха да участват в традиционната обща снимка. На пръв поглед това може да изглежда като символичен дипломатически жест, но в международните отношения подобни демонстрации имат конкретно политическо значение.
Отказът да застанеш пред камерите до представител на държава, водеща война срещу съседна страна, е начин да заявиш, че дипломатическият протокол не може да бъде използван за създаване на измамна представа за нормални отношения.
Кая Калас съобщи, че е разговаряла директно със Сергей Лавров за войната в Украйна. По думите ѝ руският външен министър е изказал „много лъжи“ по време на заседанията.
Европейският представител настоя Москва да покаже реална готовност за прекратяване на огъня в Черно море и отправи обвинения, че Русия използва храните, енергията, миграцията и търговските маршрути като инструменти за политически и икономически натиск.
Това е особено важно, защото войната отдавна надхвърли границите на бойното поле. Последиците ѝ се усещат в енергийната сигурност, международната търговия, продоволствените доставки и стабилността на цели региони.
Г-20: Когато големите сили спорят за правилата на световния ред
Групата на двадесетте е един от най-значимите международни формати за координация между водещите развити и развиващи се икономики. В нея участват държави, които представляват огромна част от световната икономическа продукция, населението и международната търговия.
Затова евентуалното участие на Путин има значение, надхвърлящо обикновеното присъствие на един президент на международна конференция.
То може да бъде използвано от Кремъл като доказателство, че Русия е преодоляла политическата изолация и че западните държави постепенно са готови да възстановят отношенията си с Москва.
За руската пропаганда подобна възможност би имала значителна стойност. Снимките на Путин с американския президент и останалите световни лидери биха могли да бъдат представени пред руската общественост като дипломатическа победа и потвърждение, че Западът в крайна сметка е принуден да се съобразява с Кремъл.
Това обаче не означава автоматично, че присъствието му ще доведе до промяна в международната политика спрямо Русия. Дипломатическото участие, политическото признаване и отмяната на санкциите са различни процеси.
Но символите също имат значение. Особено когато става дума за война, в която хиляди хора загиват, градове са разрушени, а милиони украинци са принудени да напуснат домовете си.
Украйна не може да бъде превърната в страничен наблюдател на собствената си война
Един от най-съществените въпроси около евентуалната среща е какво място ще заема Украйна в дипломатическите разговори между Вашингтон и Москва.
Всяка инициатива за прекратяване на войната би трябвало да отчита интересите и позицията на Киев. В противен случай съществува опасност бъдещите договорености да се превърнат в поредния опит големите сили да решават съдбата на по-малките държави без тяхното пълноценно участие.
Това би било особено опасен прецедент за европейската сигурност.
Ако една държава може да нахлуе на територията на друга, да води продължителна война и впоследствие да се върне в международните формати без съществена промяна в поведението си, тогава каква е реалната цена на нарушаването на международното право?
Въпросът не засяга единствено Украйна. Той засяга всяка държава, която разчита на международните правила като гаранция срещу агресията на по-силни съседи.
Европа пред изпитание: принципи или геополитически компромиси?
Европейският съюз е изправен пред сложна дипломатическа ситуация. От една страна, европейските държави искат прекратяване на войната и намаляване на риска от по-широка конфронтация. От друга, не могат да си позволят подобно прекратяване да бъде постигнато чрез фактическо приемане на руските претенции и обезсмисляне на международните норми.
Кая Калас олицетворява именно тази твърда линия: Русия не може да бъде третирана като държава, която просто е изпаднала в дипломатическо недоразумение, докато военните действия продължават.
Вашингтон обаче разполага със собствена стратегия и очевидно не желае дипломатическите отношения с Москва да бъдат напълно блокирани.
Това разминаване поставя под въпрос и единството на западните съюзници. Ако САЩ предприемат самостоятелни инициативи за сближаване с Кремъл, без достатъчна координация с европейските партньори и Украйна, последиците могат да бъдат далеч по-широки от конкретната среща във Флорида.
Мирът не може да бъде просто дипломатическа снимка
Предстоящата среща на Г-20 във Флорида може да се превърне в един от най-символичните дипломатически моменти на годината.
За Доналд Тръмп поканата към Путин може да бъде инструмент за отваряне на преговори и търсене на изход от войната. За Москва тя е възможност да демонстрира, че международната изолация не е непреодолима. За Европа обаче това е тест за последователността на собствените ѝ принципи.
В крайна сметка проблемът не е дали Владимир Путин трябва да разговаря с американския президент. Разговорите между противници понякога са неизбежни и дори необходими. Истинският въпрос е при какви условия се провеждат тези разговори и какво политическо послание изпращат към света.
Мирът не трябва да бъде просто удобна формула за приключване на неудобен международен конфликт. Той трябва да включва сигурност, гаранции, зачитане на суверенитета и отговорност за извършените престъпления.
Защото, ако международната общност започне да приема агресията като временен политически проблем, който може да бъде забравен след една добре организирана дипломатическа среща, тогава залогът вече няма да бъде само бъдещето на Украйна.
Залогът ще бъде самата идея, че международното право има значение и че границите на една държава не могат да бъдат променяни със сила.
А светът, в който силата заменя правото, не е свят на мир. Той е свят, в който следващата война вече чака своя повод.
