Конституцията не е декор: Николай Найденов обеща властта да следва „компаса“ на Конституционния съд

Министърът на правосъдието заяви, че решенията на Конституционния съд няма да бъдат пречка за управлението, а ориентир. Истинският тест обаче не е в тържествените думи, а в готовността на властта да се подчинява на правото и когато то не обслужва политическите ѝ интереси.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

„За нас решенията на Конституционния съд са компас, те не са пречка и искам да разсея всички съмнения – ние ще следваме този компас и няма да се отклоняваме от неговата посока.“ С тези думи министърът на правосъдието Николай Найденов заяви позицията си по време на международна конференция в София, посветена на 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд на Република България, съобщава БТА.

Форумът е на тема „Ролята на конституционните съдилища за гарантиране на правовата държава“ – формулировка, която звучи почти безспорно. Защото именно в държава, в която политическите интереси често се опитват да се представят за национални приоритети, независимият конституционен контрол е една от най-важните гаранции срещу произвола на властта.

Когато правото казва „не“

Найденов подчерта, че Конституционният съд невинаги казва на управляващите онова, което те искат да чуят, но именно в това се крие неговата ценност.

Това признание е съществено. В една функционираща правова държава съдебният контрол не съществува, за да легитимира всяко решение на политическото мнозинство, нито за да осигурява юридическа украса на предварително взети политически решения. Неговата задача е да проверява дали действията на властта се вписват в конституционните граници.

И когато отговорът е отрицателен, политическото неудобство не може да бъде оправдание за пренебрегване на решението.

Конституцията не е меню, от което управляващите да избират само удобните разпоредби. А решенията на Конституционния съд не са препоръчителна литература, която може да бъде прочетена, прибрана в библиотеката и забравена до следващия политически спор.

35 години между правото и политиката

По думите на министъра през изминалите 35 години Конституционният съд неведнъж е бил арбитър между институциите в периоди на политическо напрежение и конституционни изпитания. Решенията му са изпълнявали ролята на необходим баланс и гарант за опазването на държавността.

Найденов определи като основно предизвикателство пред съда отстояването на принципа, че правото стои над политическата конюнктура.

Това е принцип, който звучи лесно от трибуната и става значително по-труден за спазване, когато засегне конкретни политически амбиции, законодателни инициативи или институционални интереси.

Именно тогава се измерва реалното отношение към върховенството на правото. Не когато институциите приветстват решение, което им е удобно, а когато приемат и изпълняват решение, което осуетява плановете им.

Демокрацията не се изчерпва с избори, парламентарни мнозинства и правителствени декларации. Тя предполага ограничения върху упражняването на властта. Без тях мнозинството рискува да превърне политическата си легитимност в претенция за неограничено право да решава всичко.

Компасът трябва да се следва и на практика

Министърът определи конституционното правораздаване като своеобразна трансмисия между Конституцията и механизма на разделение на властите, която гарантира функционирането на този механизъм. Той изтъкна и ключовата роля на Конституционния съд за запазването на институционалния баланс в демократичното общество.

В изказването си Найденов заяви още, че властта се учи от допуснатите в миналото грешки и не желае да ги повтаря.

Тук обаче започва същинската проверка на политическите обещания. Признанието, че са допускани грешки, има стойност само ако е последвано от промяна в поведението. В противен случай то остава поредната ритуална формула, произнесена пред международна аудитория и предназначена да демонстрира институционална зрялост.

Истинското уважение към Конституционния съд не се измерва с броя на конференциите, юбилейните речи или метафорите за компаси и ориентири. То се измерва с готовността на държавните органи да съобразяват действията си с конституционните изисквания, да изпълняват задълженията си и да приемат ограниченията, които правото им налага.

Защото компасът може да показва правилната посока, но не може да извърви пътя вместо този, който го държи.

Правовата държава се доказва с действия

Тридесет и пет години след създаването на Конституционния съд въпросът остава същият: доколко българските институции приемат Конституцията като върховна правна рамка, а не като формален текст, към който се обръщат само когато това е политически изгодно?

Заявлението на Николай Найденов е ясно: решенията на съда трябва да бъдат следвани, а не възприемани като пречка пред управлението. Оттук нататък обаче отговорността е на самата власт да превърне тази позиция в последователна институционална практика.

Върховенството на правото не е лозунг, който звучи добре в конферентната зала. То е задължение, което продължава да действа и след изключването на микрофоните.

А ако Конституционният съд действително е компасът на държавността, най-важният въпрос не е дали управляващите заявяват, че ще го следват. Въпросът е дали ще продължат да го правят и когато посоката му ги отвежда там, където политическите им интереси изобщо не желаят да вървят.