Германия избухна: Поколението Z излезе на улицата, водни оръдия срещу младежите, барикади и сблъсъци с полицията

След Франция и Германия се оказа поредната европейска държава, в която младите хора решиха, че търпението им е изчерпано. Над 100 000 души в около 30 града излязоха на протест срещу социалната несправедливост, орязаното финансиране на образованието и здравеопазването и опитите за връщане на задължителната военна служба. Улиците се превърнаха в арена на сблъсъци, а полицията отговори с водни оръдия и лютив спрей.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Германия, сочена десетилетия наред за символ на икономическа стабилност, социален ред и европейска политическа предвидимост, започва все по-осезаемо да усеща натрупаното обществено напрежение. Този път недоволството идва от поколението, което политическите елити обичат да наричат бъдещето на Европа, но очевидно не бързат да осигурят достойно настояще.

Над 100 000 души изпълниха улиците на около 30 германски града в мащабна протестна вълна, организирана от движението „Поколението Z се заема“. Демонстрациите, които започнаха като израз на социално и политическо недоволство, прераснаха в напрегнати сблъсъци с органите на реда.

Маскирани участници по улиците на Берлин, водни оръдия в Кьолн, Франкфурт и Хамбург, хвърлени бутилки и яйца срещу полицаи, горящи барикади и ранени от пиротехнически средства в Хановер. Картината трудно може да бъде описана като обикновена младежка демонстрация.

Но зад дима, барикадите и полицейските щитове стои въпрос, който германската политическа класа очевидно не успява да заглуши: какво бъдеще предлага държавата на собствените си деца?

Младите искат образование и здравеопазване, а не казарми

Основните искания на протестиращите са насочени към проблеми, които отдавна тежат върху германското общество. Повече средства за училищата, по-добра подкрепа за службите за борба със зависимостите, достъпни услуги за психично здраве, мерки срещу високите разходи за живот и по-справедливо разпределение на обществените ресурси.

Организаторите обвиняват институциите, че вместо да подготвят младите хора за реалния живот, ги оставят да се справят сами с икономически, социални и психологически проблеми.

Особено остро е недоволството срещу намеренията за въвеждане на доброволно присъединяване към армията. За протестиращите това не е просто административна промяна, а възможна първа стъпка към възстановяване на задължителната военна служба.

„Днес сме тук, за да се борим за мир и свобода, а не за война и потисничество. Най-важното за нас е повече подкрепа за системата на здравеопазването и образованието. Ние сме против задължителната военна служба и подкрепяме по-справедливото разпределение на тежестта“, заявява Лина Фридрих, говорител на протестното движение.

Посланието е недвусмислено: младите германци не желаят да бъдат превръщани в ресурс за военни амбиции, докато училищата, здравните услуги и социалната система изпитват недостиг на средства.

Полицията срещу улицата: водни оръдия и горящи барикади

Напрежението бързо излезе извън рамките на мирните демонстрации. Според съобщенията на полицията са регистрирани запалени бенгалски огньове, изграждане на барикади и хвърляне на предмети срещу служителите на реда.

В отговор силите за сигурност използват лютив спрей и водни оръдия. В Хановер има ранени вследствие на употреба на пиротехнически средства.

Предварителните предупреждения на органите за сигурност за възможно проникване на представители на крайно леви групи допълнително повишават напрежението. Част от търговските обекти предприемат извънредни мерки за защита, като покриват витрините си с плоскости от шперплат заради опасения от вандализъм и грабежи.

Така протестът за социална справедливост започва да придобива и облика на сериозен проблем за обществения ред. Отговорността за насилието обаче не може автоматично да бъде прехвърлена върху всички участници. Мирно протестиращите и извършителите на безредици не са едно и също нещо, колкото и удобно да е понякога това разграничение да бъде заличено в политическата пропаганда.

Европа има проблем с младите. И той не е само полицейски.

Събитията в Германия идват на фона на социално напрежение и протести във Франция. Макар всяка държава да има своите специфични причини за недоволство, се очертава обща европейска тенденция: все повече млади хора поставят под съмнение обещанията на политическите елити за сигурност, просперитет и по-добро бъдеще.

Поколението Z израства в свят на икономическа несигурност, жилищна криза, растящи разходи, международни конфликти и все по-сериозни дебати за милитаризацията на Европа. На този фон призивите за повече военна готовност се сблъскват с въпроса кой ще плати социалната цена.

И тук се появява голямото противоречие на европейската политика: държавите говорят за стратегическа автономия, превъоръжаване и национална сигурност, но младите настояват за сигурност в ежедневието си. За тях тя не се измерва единствено с броя на танковете, самолетите и военните бюджети, а с възможността да получат качествено образование, медицинска помощ, достъпно жилище и нормален живот.

Една държава може да увеличи военния си бюджет, да закупи ново въоръжение и да изпрати внушителни политически послания към света. Но ако не може да даде на младите си граждани усещане за бъдеще, проблемът ѝ е много по-дълбок от липсата на обществен ред.

Германия днес се сблъсква не просто с поредните улични безредици, а с поколение, което отказва безусловно да приеме правилата на политическата игра.

А когато младите излизат на улицата с искане за образование, здравеопазване и мир, а срещу тях застават водни оръдия, щитове и полицейски кордони, управляващите би трябвало да си зададат един неудобен въпрос: дали проблемът е само в онези, които хвърлят камъни, или и в онези, които години наред не чуват какво им се казва?

Защото барикадите могат да бъдат разчистени. Димът може да се разсее. Витрините могат да бъдат възстановени.

Но изгубеното доверие на едно поколение не се възстановява с водно оръдие.