Румяна Бъчварова: Правителството обърква нещата и във външната политика, очакванията към кабинета не се оправдават
Бившият вицепремиер и вътрешен министър критикува управлението за липса на ясна посока, колеблива външнополитическа линия и неспособност да вдъхне увереност на международните партньори.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.

Правителството демонстрира обърканост, липса на ясни цели и неспособност да оправдае очакванията към него. Такава оценка направи бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова в интервю за предаването „Метроном“ по Радио ФОКУС.
„За първи път имаме и правителство, което обърква нещата и във външнополитически план“, заяви Бъчварова, според която управляващите не успяват убедително да покажат какво искат да постигнат и накъде водят страната.
Критиката ѝ не се ограничава до вътрешнополитическите проблеми. Напротив, именно във външната политика тя вижда особено тревожни признаци на несигурност и липса на последователност.
Бъчварова, която е бивш посланик на България в Израел, е част от кампанията на Андрей Гюров за президентските избори.
Инфлацията ще постави управлението на изпитание
Бившият вътрешен министър предупреди, че поскъпването на горивата и общата инфлационна тенденция ще задълбочат трудностите пред българските граждани.
Според нея овладяването на икономическите последици изисква не просто административни действия, а управленска компетентност, решителност и смелост при вземането на непопулярни решения.
Бъчварова обаче не демонстрира особено доверие, че настоящият кабинет ще успее да се справи по най-добрия начин. Още повече че правителството вече разполага с шест-седем месеца управленски опит, но според оценката ѝ продължава да не показва достатъчно ясна стратегия.
България изпраща противоречиви сигнали към европейските партньори
Сериозни критики Бъчварова отправи и към позицията на България по декларацията за ключовите принципи на европейската сигурност, обсъдена на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин.
Страната ни подкрепи документа, но изрази резерви към неговия преамбюл. Премиерът Румен Радев обясни, че те са продиктувани от необходимостта текстовете да отчитат развитието на преговорите за мир в Украйна.
За Бъчварова обаче подобен подход създава впечатление за колебание и може да разклати доверието на международните партньори.
Тя определи като несериозно на международен форум с широко представителство да се поставя акцент върху редакционни бележки към документ, чиято основна цел е да демонстрира единството на европейската политическа общност по отношение на войната в Украйна.
Посланието ѝ е ясно: когато става въпрос за европейската сигурност, България трябва да има последователна позиция, а не да оставя впечатление, че се колебае между различни политически сигнали.
От правителството поддържат тезата, че декларацията е подкрепена, а резервите засягат единствено преамбюла. Според Бъчварова обаче дори подобна формална разлика може да има политическа цена, когато става дума за доверието между съюзниците.
Искането на Москва за НАТО от 1997 г. е предупреждение за ново разделение на Европа
В интервюто беше засегнато и руското искане НАТО да се върне към границите си от 1997 г. Москва настоява за ограничения върху военното присъствие на Алианса в държавите, присъединили се след тази дата.
Подобно условие би засегнало 16 от общо 32 държави членки на НАТО, сред които и България.
Бъчварова не очаква подобно искане да бъде прието, но предупреди, че самото му поставяне е показателно за опасна тенденция: опит за възстановяване на разделението на Европа на сфери на влияние.
Според нея това представлява отрицание на историческото развитие на континента през последните близо пет десетилетия и поставя под въпрос принципите, върху които е изградена съвременната европейска система за сигурност.
Тя призова процесите да бъдат следени с изключително внимание.
В крайна сметка критиката на Румяна Бъчварова очертава три основни проблема пред кабинета: липса на ясна управленска посока, недостатъчна готовност за справяне с икономическите предизвикателства и колеблива външнополитическа линия. А когато става дума за сигурността на България и отношенията ѝ със съюзниците, подобна неяснота не е просто комуникационен проблем. Тя може да се превърне в стратегически риск.
