Кърджали: Когато общинската власт започне да мирише на арестантска стая

Зам.-кмет и секретар на Община Кърджали бяха задържани по сигнал за принуда. Трети общински служител също попадна в полицейската проверка. Материалите са изпратени на прокуратурата. А въпросът вече не е само кой кого е натискал, а какво всъщност се случва зад затворените врати на общинската администрация.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Кърджали очевидно има нова административна процедура, която трудно ще намерите в Закона за местното самоуправление: първо се подписват документи, после се обяснява защо са подписани, а накрая полицията идва да провери дали някой не е помогнал прекалено настойчиво на чиновническата воля да се „изясни“.

На 18 септември заместник-кмет и секретарят на Община Кърджали са били задържани за срок до 24 часа. ОДМВР-Кърджали съобщи, че проверката обхваща общо трима служители на администрацията и е свързана със сигнал за упражняван натиск върху бивш общински служител. Според подадения сигнал натискът е бил насочен към това служителят да подаде документи за освобождаване от работа.

Материалите са по чл. 143 от Наказателния кодекс, касаещ принудата, извършена чрез злоупотреба с власт, и вече са изпратени на компетентната прокуратура.

И тук започва онази част от историята, в която политическата и административната фасада започва леко да се лющи.

Сигналът води към „Обредни дейности“

По думите на кмета Ерол Мюмюн сигналът е подаден от бившата управителка на общинското предприятие „Обредни дейности“ Моника Атанасова.

Версията на кмета е ясна: Атанасова е била дисциплинарно уволнена заради неизпълнение на служебните си задължения, след което е оспорила уволнението в съда и е загубила делата на две инстанции. Именно този конфликт стои в основата на настоящата полицейска проверка.

От другата страна обаче стои твърдението, което полицията проверява: че върху бившия служител е упражняван натиск да подпише документи за освобождаване от работа.

И тук има една проста, но фундаментална подробност: едното не изключва автоматично другото.

Това, че даден човек е загубил трудово дело, не означава само по себе си, че всеки последващ негов сигнал е неоснователен. И обратното: фактът, че някой е подал сигнал и полицията е задържала лица за 24 часа, не означава, че тези лица са виновни.

Именно прокуратурата трябва да реши какво има в материалите и дали има основание за последващи процесуални действия.

Трима в проверката, двама в ареста

По данни на полицията трима служители са били задържани по случая. Двама са били на ръководни позиции и са приведени в помещение за задържане, а спрямо третия е било наложено временно ограничаване на придвижването.

По-късно заместник-кметът и секретарят са освободени, а третият служител също е бил освободен след снемане на обяснения.

Тоест към момента няма съдебна присъда, няма установена вина и няма основание полицейската проверка да бъде представяна като доказано престъпление.

Но има нещо друго.

Има официално потвърдена проверка за предполагаема принуда, има задържания и има изпратени материали до прокуратурата.

А това вече не е квартална клюка пред кафенето.

Общината започва да се превръща в хроника на разследванията

Случаят е особено любопитен и заради друг факт.

Това не е първият случай през годината, при който разследващи действия стигат до сградата на Община Кърджали.

През май самият кмет Ерол Мюмюн беше отведен за разпит, а в кабинета му бяха извършени действия на разследващите органи. Тогава от общинската администрация уточниха, че кметът е бил призован за разпит.

Сега полицията отново влиза в общинската сграда.

Само че този път не за кмета, а за негови подчинени.

Получава се доста странна картина: администрация, в която периодично някой се оказва обект на полицейски интерес, докато гражданите вероятно продължават да очакват от същата тази администрация най-обикновеното чудо на местното управление: улиците да са проходими, документите да се обработват и властта да не прилича на затворен клуб със собствен правилник.

Къде е истинският проблем?

Не в това, че полицията проверява сигнали.

Тъкмо обратното.

Ако има данни за злоупотреба с власт или принуда, компетентните органи трябва да проверят случая. Това е нормалната функция на държавата.

Проблемът започва тогава, когато административната власт и натискът върху служители започнат да се срещат на една и съща маса.

Защото между „уволнихме го дисциплинарно“ и „принудихме го да напусне“ има огромна юридическа разлика.

Първото може да бъде административно решение.

Второто, ако бъде доказано по надлежния ред, вече може да има наказателноправни последици.

И точно затова сега е важно прокуратурата да отговори на въпроса какво действително се е случило, а не политическият театър да произведе поредната постановка с предварително раздадени роли: едните невинни ангели, другите злодеи с вратовръзки.

„Загубила делото“ не е индулгенция за никого

Тук има още един неприятен детайл.

Фактът, че Моника Атанасова е загубила съдебен спор относно уволнението си, е релевантен към трудовия конфликт. Но той не решава автоматично въпроса дали в друга ситуация е имало или не е имало принуда.

Съдът по едно дело разглежда конкретен предмет, конкретни искове и конкретни доказателства.

Прокуратурата сега трябва да установи нещо друго: има ли данни за престъпление по сигнала за принуда.

Това са различни въпроси.

И ако някой се опитва да ги смеси в едно общо административно гювече, вероятно е време да спре да бърка правото с политическия столов стол.

Какво следва?

Сега топката е в прокуратурата.

Полицията е извършила проверка, трима служители са били задържани за срок до 24 часа, двама от тях на ръководни позиции, а материалите са изпратени на прокуратурата по чл. 143 НК. След освобождаването им следва да се установи дали има достатъчно данни за образуване на досъдебно производство или за други процесуални действия.

И тук би било добре всички участници да проявят онова рядко срещано качество в българския обществен живот, наречено търпение.

Кметът има своя версия.

Бившата общинска служителка има своя версия.

Полицията има данни от проверката.

Прокуратурата трябва да прецени материалите.

А съдът, ако изобщо се стигне до него, ще има последната дума.

Дотогава „арестът“ не е присъда, „сигналът“ не е доказателство, а „загубеното дело“ не е автоматично доказателство, че последващият сигнал е измислен.

Но едно остава безспорно:

Когато в една община вече има достатъчно полицейски проверки, задържани ръководители и сигнали за натиск, общественият въпрос вече не е само кой е виновен. Въпросът е защо изобщо се стига дотук.

Защото общината би трябвало да бъде мястото, където гражданите търсят администрация.

Не мястото, където администрацията започва да търси адвокат.