ХОТЕЛ-ФАНТОМ В СЪРЦЕТО НА НЕСЕБЪР: ЧЕТИРИ ЕТАЖА БЕЗ СТРОИТЕЛНИ КНИЖА, А ОБЩИНАТА СЕ ПРАВИ НА СЛЯПА (ФАЙЛ И СНИМКИ)
Кой е разпънал чадъра над „Маверик“ и колко лета трябва да минат, за да забележи строителният контрол една цяла сграда?
В центъра на Слънчев бряг, на десетина метра от площада пред хотел „Кубан“, очевидно се разиграва административен спектакъл, в който главните герои са четириетажна сграда, липсващи строителни документи и институции, които тепърва трябва да обяснят какво точно са правили през всичките тези години.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Ако човек вярва на кадастъра и на официалния писмен отговор на Община Несебър, на мястото на функциониращия хотел „Маверик“ и ресторант „Маверик“, познат в миналото като „Шушана“ („Shushan“), документалната картина е меко казано скандална.
На хартия се появяват техническа постройка, описана като трафопост с площ около пет квадратни метра, и друга сграда от приблизително 40 квадратни метра. На място обаче се извисява четириетажен комплекс, който работи като хотел и ресторант.
Пет квадратни метра по документи, четири етажа в действителността.
Това вече не е архитектурна загадка. Това е въпрос за институционалната слепота, за контрола и за отговорността на онези, на които обществото плаща, за да следят дали законът важи за всички.
Защото законът не е декоративна саксия пред общинската сграда. И не би трябвало да е меню с цени според клиента.
Кадастърът вижда трафопост. На място работи хотел. Кой обяснява този цирк?
Да построиш незаконна барака е едно. Да имаш четириетажен комплекс в централна курортна зона, в който се настаняват туристи и се обслужват клиенти на ресторант, е съвсем друго.
Тук не говорим за някаква постройка, скрита зад три храста в края на изоставен парцел. Не говорим за обект, който може да бъде пропуснат от случаен минувач, камо ли от професионален инспектор.
Говорим за сграда в една от най-оживените части на курорта.
С други думи, ако институциите не са знаели за съществуването ѝ, трябва да обяснят как са успели да не забележат цял хотел в центъра. Ако са знаели, въпросът става още по-неприятен: какво точно са предприели и защо резултатът от тези действия не е довел до изясняване на статута на обекта?
Има стара поговорка: „Крадецът вика: дръжте крадеца!“
В случая обаче най-важното не е кой какво вика, а кой какво е проверил, какво е установил и какво е направил след това.
Защото бетонът не никне като гъба след дъжд. Четири етажа се строят, обслужват се, ремонтират се, обзавеждат се. Появяват се прозорци, врати, стълбища, помещения, електрически инсталации и водопровод. После пристигат туристите, куфарите, резервациите и сметките.
И през цялото това време някой трябва да обясни къде е бил държавният и общинският контрол.
Писмото на общината: когато чиновническият език сам отваря кутията на Пандора
Според описаното в официалния отговор на Община Несебър, изпратен след кореспонденция по Закона за достъп до обществена информация, за обекта липсват строителни книжа, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Посочва се също, че в електронния регистър на общината не фигурира действаща туристическа категоризация. Тези констатации се потвърждават от самите документи, ситуацията е достатъчно тежка и без допълнителна украса.
Няма установени строителни книжа. Няма посочен одобрен проект. Няма разрешение за строеж. Няма вписана действаща категоризация в проверения регистър. А на място има работещ туристически обект.
Това е административен ребус, при който липсва само един детайл: кой ще понесе отговорността за разплитането му?
И тук идва най-любопитната част от общинския театър.
По изложените данни общината първоначално не е отговорила на запитването в очаквания срок, а писмен отговор е последвал след намесата на ДНСК – София. Тази последователност трябва да бъде проверена по кореспонденцията и сроковете, но сама по себе си поставя основателен въпрос за прозрачността на администрацията.
Защо е било необходимо да се стига до намеса на друга институция, за да получи заявителят отговор по въпроси от обществен интерес?
Отговорът на администрацията не е услуга, която чиновникът оказва според настроението си. Той е законово задължение. Не е и лична милост към журналист или гражданин.
Общината не е частна кантора, в която папките се отварят само когато звънне правилният телефон.
Строителният контрол: инспектори на хартия, невидими на терен?
Тук въпросите вече не могат да бъдат заметени под килима на бюрократичната безпомощност.
Кой е осъществявал контрол върху строителството на този обект?
Има ли извършвани проверки на място? Кога са били проведени? Какви констативни протоколи са съставени? Издавани ли са предписания? Установявано ли е строителство без необходимите книжа? Ако не са извършвани проверки, защо? Ако са извършвани, какви са резултатите?
И най-важното: как е възможно четириетажна сграда в централната част на най-големия български морски курорт да остане с толкова неясен документален статут, че днес администрацията да трябва да обяснява защо липсват основни строителни документи?
Строителният контрол не е хороскоп. Не е достатъчно да погледнеш небето, да предскажеш, че всичко е наред, и да си тръгнеш.
Неговата работа е да проверява. Да установява. Да документира. Да предприема действия в рамките на правомощията си.
Ако не го е направил, защо?
Ако го е направил, къде са документите и какъв е резултатът?
Ако е констатирал нарушения, какво е последвало?
Тези въпроси имат конкретни отговори и те трябва да бъдат намерени в регистрите, преписките и протоколите, а не в безкрайното чиновническо изкуство да се обяснява нищо с много думи.
Четири етажа бетон и един голям въпрос: какво казват ЕРП-то и ВиК?
Когато става дума за сграда с неясен строителен статут, логично е да се провери и нейната инфраструктурна история.
Как е присъединен обектът към електроразпределителната и водоснабдителната мрежа? На какво основание са открити съответните партиди? Какви документи са представени при присъединяването? Има ли отделни измервателни уреди за помещенията и заведенията? Какъв обект е посочен в договорите и клиентските досиета?
Тук трябва да се намесят съответните дружества и компетентните органи, които разполагат с документите.
Но нека бъдем пределно ясни: от липсата на строителни книжа не може автоматично да се заключи, че електроразпределителното дружество или ВиК са извършили нарушение. Това трябва да бъде установено чрез проверка.
Също така няма основание без доказателства да се твърди, че обектът използва партида на петквадратовия трафопост. Това е конкретна хипотеза, която може да бъде проверена лесно чрез документите за присъединяване и отчетността.
Именно затова въпросите трябва да бъдат отправени писмено, а отговорите да бъдат публикувани.
Защото, ако всичко е законно, документите би трябвало да го покажат. Ако не е, институциите трябва да обяснят защо са допуснали ситуацията.
В една правова държава истината не се установява с намигване, а с документи.
Хотел и ресторант без вписана категоризация: кой проверява туристическия бизнес?
Вторият фронт на проверката е туристическата дейност.
Според предоставената информация в електронния регистър на Община Несебър не фигурира действаща туристическа категоризация за обекта. Това е сериозен повод компетентните органи да проверят какъв е действителният статут на хотела и ресторанта, от кога работят, на какво основание приемат клиенти и какви регистрации притежават.
Тук не става дума за формалност, измислена от чиновници с прекалено много свободно време. Категоризацията и регистрационните режими имат отношение към изискванията към туристическите услуги, безопасността и защитата на потребителите.
Затова трябва да бъдат зададени следните въпроси: Има ли валидно удостоверение за категоризация на хотела? Има ли валидна категоризация или приложимата по закон регистрация за ресторанта? Ако такива документи съществуват, защо не фигурират в проверения общински регистър? От кога обектът осъществява туристическа дейност и извършвани ли са проверки през този период? Има ли необходимите регистрации за хранителната дейност и какво показват проверките на Българската агенция по безопасност на храните? Проверяван ли е обектът от Регионалната здравна инспекция и какви са резултатите?
Нека никой не се опитва да превърне тези въпроси в дребна административна закачка.
Когато един обект приема туристи и клиенти, обществото има право да знае дали той изпълнява приложимите законови изисквания. Не е достатъчно да има табела, рецепция, меню и усмихнат персонал. Законността не се измерва в броя на лампите над входа.
И ако туристическата дейност е извършвана без задължителните документи, трябва да се установи кой е допуснал това, как е осъществяван контролът и какви мерки са предприети.
Актове няма. Но защо няма?
Една от най-неприятните подробности в описаната ситуация е твърдението, че общината не разполага с акт за незаконен строеж по отношение на обекта.
Само по себе си отсъствието на такъв акт не доказва умишлено прикриване. То обаче поражда въпрос, на който администрацията дължи ясен отговор.
Проверяван ли е обектът като строеж и ако не е, защо?
Ако е проверяван, какво е установено? Ако е установено строителство без необходимите книжа, кой орган е компетентен да предприеме действия и защо не е стигнало до издаване на съответните актове? Има ли започнали производства, преписки или други действия, които не са били отразени в отговора?
Тук е важно да се разграничат отговорностите. Правомощията по установяване и премахване на незаконни строежи зависят от категорията на строежа и приложимите разпоредби на Закона за устройство на територията. Не всяко действие е от компетентността на кмета, нито всяка процедура може да бъде сведена до едно универсално решение за прекъсване на ток и вода.
Но именно това прави проверката задължителна: да се установи кой е компетентният орган, какво е знаел и какво е бил длъжен да направи.
Най-лесно е да се посочи празна графа в регистъра и да се обяви, че проблем няма, защото липсва акт. Само че празната графа не е индулгенция. Тя е причина да се отвори преписката.
Ако няма акт, защото няма установено нарушение, администрацията трябва да покаже основанията си. Ако няма акт, защото никой не е проверявал, въпросът е защо. Ако има нарушения, но действията са забавени, трябва да се установи от кого и по какви причини.
Това е разликата между администрация, която работи, и администрация, която просто съществува.
Общинската каса: кой плаща сметката за удобното мълчание?
Има и още една посока, която не бива да бъде пропускана: местните приходи.
Как е деклариран обектът пред общината? Какъв е статутът на имота? Начислявани ли са и плащани ли са дължимите местни данъци и такси според приложимия режим? Има ли разрешения за използване на общински площи, ако такива се използват? Как са третирани отпадъците от дейността на хотела и ресторанта?
Тези въпроси трябва да получат отговор от компетентните общински звена.
Но нека не прескачаме доказателствата. Отсъствието на строителни книжа само по себе си не доказва, че обектът е спестил данъци, такса смет или такси за ползване на общинска площ. Това се установява чрез данъчните декларации, счетоводните данни и съответните разрешителни документи.
И все пак въпросът е напълно основателен.
Ако сградата е с неясен статут, как е отразена в общинските регистри? Какви задължения са начислявани? Извършвани ли са проверки от звената по местни приходи? Има ли несъответствия между фактическото използване на имота и наличните документи?
Общинският бюджет не е частна касичка, в която приходите се събират само от онези, които нямат достатъчно добри отношения с администрацията.
Законът трябва да важи еднакво за малкия търговец с две маси пред магазина и за големия обект в центъра на курорта.
Иначе поговорката „За едни законът е врата в полето, за други е стена“ престава да бъде метафора и се превръща в описание на управленския модел.
Чадър ли има, или просто институциите не са си свършили работата?
Когато пред очите на всички се намира четириетажен комплекс, а официалната документална картина поражда толкова много въпроси, подозренията за институционален чадър са неизбежни.
Но подозрението не е присъда.
За да се докаже умишлено прикриване, трябва да се установят конкретни действия или бездействия, длъжностните лица, които са били отговорни, техните задължения и евентуалните основания за противоправно поведение.
Това не е причина темата да бъде смекчавана. Напротив. Това е причина разследването да бъде проведено така, че никой да не може да го отпрати с едно презрително движение на ръката.
Ако има чадър, трябва да се установи кой го държи.
Ако има бездействие, трябва да се установи кой е бездействал.
Ако има нарушение, трябва да се установи кой е отговорен за него.
И ако всичко се окаже резултат от поредица административни пропуски, пак остава въпросът защо гражданите трябва да откриват проблеми, които компетентните институции би трябвало да следят служебно.
Корупцията невинаги влиза през парадния вход с куфар пари. Понякога подозрението се ражда от една неотворена преписка, една пропусната проверка и едно писмо, на което никой не бърза да отговори.
Това не доказва корупция. Но е достатъчно основание да се поиска проверка, която да не се изчерпва с формалното прехвърляне на папката от едно бюро на друго.
Какво трябва да направят прокуратурата, ДНСК, МВР и Министерството на туризма?
Случаят изисква действия по компетентност, а не институционално препращане до безкрай.
От ДНСК и компетентните органи по ЗУТ: Да установят какъв е законният строителен статут на сградата и какви строителни книжа съществуват. Да проверят кадастралните данни спрямо действителното положение на място. Да изяснят извършвани ли са предишни проверки и какви действия са предприети. Да определят компетентния орган за последващите действия според категорията и статута на строежа.
От Община Несебър: Да предостави наличните документи за преписките, проверките и кореспонденцията по случая, при спазване на законовите ограничения. Да посочи извършвани ли са проверки от общинския строителен контрол и звената, отговарящи за туристическата дейност. Да изясни как обектът е отразен в регистрите за местни данъци и такси. Да обясни защо първоначалното запитване не е получило своевременен отговор, ако срокът действително е бил пропуснат.
От Министерството на туризма и компетентните контролни органи: Да проверят туристическия статут на хотела и ресторанта. Да установят дали дейността се извършва при изпълнение на задължителните законови изисквания. Да съпоставят наличните регистрации, удостоверения и данни от проверките.
От БАБХ и РЗИ: Да проверят приложимите регистрации и изисквания за хранителната дейност, както и наличните резултати от контрола.
От прокуратурата и МВР: Да преценят има ли достатъчно данни за престъпление и основания за проверка на действията или бездействията на длъжностни лица. Да изискат и съпоставят документите, когато това е необходимо за изясняване на случая.
Не е работа на журналистиката да издава присъди вместо съда. Работа на журналистиката е да не оставя неудобните въпроси да бъдат заровени под тонове административен бетон.
„Рибата се вмирисва откъм главата“, гласи народната мъдрост. В управлението обаче има и друга закономерност: когато никой не носи отговорност, бездействието започва да изглежда като официална политика.
Случаят с хотел „Маверик“ и ресторант „Маверик“ поставя сериозни въпроси за строителния контрол, туристическата дейност и работата на Община Несебър. Ако официалният отговор действително потвърждава липсата на необходимите строителни документи и на вписана действаща категоризация, компетентните органи трябва да установят фактите и да предприемат действия според закона.
Няма значение дали става дума за малък павилион, четириетажен хотел или луксозен комплекс. Законът не би трябвало да има различни издания според броя на етажите и близостта до централния площад.
Ако една сграда е построена и се използва без необходимите документи, това не става законно само защото е минало време. Ако институциите са пропуснали да реагират, изтичането на годините не превръща пропуска в добродетел.
И ако някой е използвал служебното си положение, за да прикрива нарушения, това трябва да бъде доказано и да последва съответната отговорност.
Несебър не е частно феодално владение. Общината не е наследствена канцелария, а строителният контрол не е декоративна табела на входа.
Четири етажа не могат да бъдат скрити зад пет квадратни метра на хартия. Но отговорността може да бъде скрита зад години мълчание, ако никой не настоява да я извади на светло.
Затова въпросите остават: Кой е проверявал? Кой не е проверявал? Кой е знаел? Кой е бил длъжен да знае? Какви документи са представени пред електроразпределителното дружество и ВиК? Как е осъществявана туристическата дейност? Как е отразен обектът в общинските регистри? И защо обществото трябва да чака журналистическо разследване, за да получи ясни отговори за сграда, която стои пред очите на всички?
Народът го е казал отдавна: „Капка по капка вир става.“
Само че когато капките са административни пропуски, а вирът е от бетон, сметката накрая я плащат гражданите.
Време е институциите да спрат да се гледат една друга през бюрократичната мъгла и да започнат да отговарят с документи, факти и конкретни действия. Защото иначе остава впечатлението за държава, в която строителните правила са строги само докато някой не реши да ги заобиколи, а контролът е безпощаден само към онези, които нямат достатъчно голяма сграда, за да му закрият гледката.
