СЪДЪТ НЕ Е КЛУБНА ЦЕНТРАЛА: ДПС превърна обжалването на ареста в уличен сеир с Калин Стоянов начело (видеа и снимки)

Плакати „С вас сме“, юмруци по прозорците и демонстрация на политическа вярност пред Апелативния съд в Бургас. Когато правосъдието трябва да решава по доказателства, тълпата се опитва да говори с децибели.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Напрежението пред Апелативния съд в Бургас днес придоби вид на политическа демонстрация, в която границата между гражданската подкрепа и опита за публичен натиск върху правосъдието започна опасно да се размива. Десетки симпатизанти на ДПС се събраха с плакати „С вас сме“, за да поискат освобождаването на двамата кметове на Белица и Сунгурларе, обвинени по разследване за търговия с влияние и нарушения, свързани с обществени поръчки.

Двамата бяха задържани преди седмица и оттогава се намират в ареста към затвора в Бургас. Днес, когато Апелативният съд разглеждаше обжалването на мерките им за неотклонение, пред съдебната палата се разигра сцена, която постави неудобния въпрос: доколко политическата лоялност може да се превърне в инструмент за въздействие върху независимия съд?

Калин Стоянов поведе колоната към съда

Сред събралите се пристигна и Калин Стоянов, който поведе симпатизантите към съдебната палата. Така протестът придоби не само политическо присъствие, но и ясно изразено лидерство.

По време на демонстрацията се стигна до закани и удари с юмруци по прозорците на съдебните зали. Подобно поведение няма нищо общо с правото на мирен протест. То е демонстрация на нетърпение към институцията, която не е длъжна да се съобразява с нечии политически очаквания.

Именно тук поведението на Калин Стоянов заслужава критичен прочит. Когато политическа фигура застава начело на група, насочена към съдебна институция, от нея се очаква да демонстрира отговорност, сдържаност и уважение към закона. В подобна обстановка лидерството не се измерва с това колко хора можеш да поведеш към сградата на съда, а с това дали можеш да предотвратиш превръщането на недоволството в демонстративна агресия.

Политикът може да изразява позиция, да оспорва обвинения и да защитава правото на всеки обвиняем на справедлив процес. Но съдебната палата не е партийна централа, а съдебното заседание не е митинг, на който решението се определя от броя на плакатите и силата на юмруците.

Присъствието на Стоянов само по себе си не доказва намерение за оказване на неправомерен натиск. Но политическите лидери носят отговорност за посланията, които изпращат, и за поведението, което насърчават или допускат около себе си. Когато атмосферата се нажежава, мълчанието на водачите може да се окаже не по-малко показателно от думите им.

„С вас сме“ – лозунг на солидарността или демонстрация на политическа вярност?

Пред съда се развяха плакати с надпис „С вас сме“. Посланието е кратко, разбираемо и политически удобно. То показва подкрепа към задържаните, но не отговаря на въпроса, който днес стои пред съда: какви са основанията за задържането и налице ли са законовите предпоставки за продължаването му?

Разбира се, всеки обвиняем има право на защита и на справедливо правосъдие. Обвинението не е присъда, а задържането под стража не е доказателство за вина. Това са основни принципи на правовата държава, които важат независимо от партийния цвят, поста и политическите приятелства.

Но има разлика между защитата на правата на обвиняемия и създаването на атмосфера, в която съдът трябва да усеща тежестта на организираното политическо присъствие.

Съдът трябва да се ръководи от закона и доказателствата, а не от политическата температура пред прозорците му.

Ако аргументите на защитата са убедителни, те трябва да бъдат изложени в съдебната зала. Ако обвинението е неоснователно, то трябва да бъде опровергано по установения ред. Нито един от тези процеси не се нуждае от юмруци по стъклото.

В противен случай правото на подкрепа рискува да се превърне в гротеска: политически хор, който настоява за определен резултат, преди съдът да е произнесъл решението си.

Ревански благодари, а съдът трябва да решава

Пред журналисти Ревански благодари за подкрепата на събралите се. Междувременно той се появи пред съда с леко пусната брада, а двамата обвиняеми бяха докарани в съдебната палата оковани и под засилен полицейски конвой.

Контрастът беше повече от видим: отвън – плакати, политически послания и напрежение; отвътре – съдебна процедура, в която трябва да бъдат разгледани доводите за задържането.

Външният вид на обвиняемия не доказва нищо. Нито брадата, нито белезниците, нито благодарностите пред камерите могат да заместят доказателствата. Те обаче неизбежно се превръщат в част от публичния спектакъл, когато съдебният процес е обграден от политическа мобилизация.

Ревански има право да благодари на хората, които го подкрепят. Но обществената подкрепа не е съдебен аргумент. Тя може да показва политическа принадлежност, лична лоялност или недоволство от действията на прокуратурата. Не може да замести преценката на съда.

В правовата държава обвиняемият не трябва да бъде осъждан от тълпата. Но и тълпата не може да го освобождава със силата на своето присъствие.

Писмата за гласуването от ареста наляха масло в огъня

Допълнително напрежение предизвика твърдение, огласено от адвокатката на обвиняемите. По думите ѝ в общинските администрации на Сунгурларе и Белица са пристигнали писма, в които началникът на затвора в Бургас уведомявал местните власти, че двамата задържани ще гласуват от следствения арест в неделя.

Това обстоятелство допълнително изостри реакциите на присъстващите. От него обаче не следва автоматично, че задържането ще продължи, нито че съдът вече е предопределил решението си. Правото на глас и мярката за неотклонение са различни правни въпроси.

Съдържанието и правното основание на въпросните писма подлежат на проверка. Докато не бъдат изяснени, те не бива да се превръщат в доказателство за предварително взето съдебно решение.

Политическата среда обаче рядко се нуждае от цялата картина. Понякога е достатъчен един документ, едно изречение и малко недоверие, за да се разгори нова вълна от подозрения. А когато напрежението вече е високо, всеки подобен детайл се превръща в поредното дърво, хвърлено в огъня.

Когато тълпата се опитва да стане съд

Най-тревожният елемент от днешната демонстрация не са плакатите, нито самото присъствие на партийни симпатизанти. Проблемът е в преминаването от политическа подкрепа към поведение, което може да бъде възприето като опит за сплашване на институцията.

Юмруците по прозорците не са аргумент. Заканите не са правна позиция. Шумът не е доказателство.

Съдебната независимост не се защитава само с конституционни текстове и официални речи. Тя се проверява именно в моменти като този, когато някой е недоволен от възможния резултат и решава, че институцията трябва да усети недоволството му физически.

Представете си съдебната палата като везна. От едната страна стоят доказателствата, законът и аргументите на страните. От другата – политическите пристрастия, публичните кампании и натискът на множеството. Ако везната започне да се накланя заради шума отвън, проблемът вече не е само в конкретното дело. Той е в самата представа за правосъдие.

Днешната сцена постави и друг въпрос: защо политическата подкрепа толкова лесно се превръща в демонстрация на мускули пред институция, която би трябвало да бъде недосегаема за партийни команди?

Отговорът не може да бъде намерен в плакатите. Той трябва да се търси в политическата култура, в отношението към закона и в убеждението, че принадлежността към определена партия не осигурява специален режим на обществено доверие.

Съдът още заседава. Политическият спектакъл вече се състоя

Към момента на подготовката на този материал съдът продължаваше заседанието си, а решението по мерките за неотклонение се очакваше по-късно.

Изходът от делото не бива да бъде предрешаван нито от прокуратурата, нито от защитата, нито от политическите симпатизанти. Двамата кметове са обвиняеми, а не осъдени. Съдът трябва да прецени фактите и законовите основания, без да се поддава на предварително произведени обществени присъди.

Но дори след края на заседанието ще остане един неприятен въпрос: какво точно демонстрира днешното събиране пред Апелативния съд в Бургас?

Че обвиняемите имат поддръжници? Това е тяхно право.

Че ДПС може да мобилизира хора в защита на свои представители? Това е част от политическия живот.

Или че, когато съдът трябва да вземе решение, някои предпочитат първо да му покажат колко силно могат да тропат по прозорците?

Тъкмо последното би трябвало да тревожи обществото.

Защото правосъдието не е машина за изпълнение на партийни желания, а законова процедура, която понякога разочарова едни и удовлетворява други. Ако всяко неудобно решение бъде посрещано с натиск, а всяко очаквано освобождаване бъде представяно като политическа победа, институциите постепенно ще се превърнат в декор на безкрайна партийна пиеса.

А България отдавна има достатъчно театър. Не ѝ е необходим и съд, в който ролите се раздават отвън, публиката удря по стъклата, а политическите режисьори очакват финал по свой сценарий.

Съдът не дължи освобождаване на никого заради плакат. Не дължи задържане заради обществен гняв. Дължи решение според закона. Всичко останало е политически шум, а когато шумът започне да прилича на заплаха, демокрацията вече има проблем.