Царево чака превенция, а не поредната реакция: Марин Киров с предложения към държавата
Кметът на Царево предложи единна национална политика, предвидимо финансиране и модерни системи за управление на риска
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
България трябва да промени начина, по който управлява риска от природни бедствия – от реакция след настъпването на кризата към реална превенция и подготовка. Това заяви кметът на Царево Марин Киров по време на заседание на Националното сдружение на общините в Република България.
В рамките на дискусията, посветена на противодействието на природни бедствия и аварии, Киров представи проблемите, с които общините се сблъскват ежедневно, и предложи конкретни мерки за промяна на национално ниво.
„Не трябва да проявяваме типичната българска черта да се интересуваме от един проблем само когато ни засегне лично, а когато се случи, веднага да се разделим на лагери – едните виновни, другите съдници“, заяви кметът.
Царево чака средства за превенция
Като един от най-сериозните проблеми Киров посочи липсата на достатъчно ясна отговорност между държавата и местната власт, непредвидимото финансиране и недостатъчната превантивна политика.
По думите му община Царево продължава да очаква финансиране за две спешни свлачища, както и за превантивно решение на проблема с река Черна, която при обилни валежи създава риск от наводнения в града.
„Трябва ли да има трето бедствие, за да получим средства за превенция? Трябва ли да се срути крайбрежната алея в Ахтопол или да бъде прекъснат пътят за Бродилово, за да предприемем необходимите действия?“, попита Киров.
Той даде висока оценка на пожарникарите, спасителите, доброволците и всички екипи на първа линия, но подчерта, че тяхната добра работа не може да компенсира липсата на подготовка преди бедствието.
Шест направления за промяна
Кметът на Царево очерта шест основни направления, които според него могат да доведат до по-ефективно управление на риска.
Сред тях са създаването на единна национална архитектура за управление на риска, нов модел на финансиране, насочен към превенцията, както и интегрирана информационна система с актуални карти на риска и данни за подземната инфраструктура.
Киров предлага още рисковете да бъдат отчитани още при териториалното и инфраструктурното планиране, да се въведе оперативно прогнозиране на времето с конкретни указания към общините и да се изясни разпределението на отговорностите между държавата и местната власт.
Той постави и въпроса за по-активното използване на европейски финансови инструменти, възможностите за гаранционен механизъм с участието на Българската банка за развитие и потенциалното финансиране от международни финансови институции.
BG-ALERT предупреждава гражданите, но кметовете също имат нужда от информация
Според Киров системата BG-ALERT има важна роля при предупреждението на населението, но при кризисни ситуации е необходима много по-конкретна информация за местната власт.
„BG-ALERT има важна роля за предупреждаването на гражданите, но управлението на риска изисква и нещо повече – навременна и конкретна информация за кметовете: къде се очаква най-опасният валеж, кои населени места са застрашени“, посочи той.
По думите му подобна информация може да позволи на общините да предприемат действия преди кризата, а не след като щетите вече са нанесени.
„Отговорното управление не се измерва само с това колко бързо реагираме“
Киров постави и въпроса дали е необходимо създаването на единен орган – агенция или министерство, който да координира политиките за управление на риска.
„Дали можем без единен орган – агенция или министерство? Сигурно можем, но е сигурно, че няма да се адаптираме и да се справим, ако не променим философията от реакция към превенция“, заяви кметът на Царево.
Той подчерта, че държавната политика не трябва да се измерва единствено със скоростта на реакция при настъпило бедствие или със съкращаването на публичните разходи.
„Отговорното управление не се измерва само с това колко бързо реагираме, когато нещо се случи. Не се измерва само със съкращаване на разходите на държавата. То се измерва и с това колко сме направили, за да не се случи най-лошото“, каза в заключение Марин Киров.
