Исторически протест с фенерчета, химн и „ютубър“: Денят на будителите в ПГСС „Царица Йоанна“

Химнът на България в изпълнение на световноизвестния цигулар и диригент Андре
Рийо, „Хубава си, моя горо“ от пианиста и композитор Ричард Клайдерман, викторина
с 35 въпроса, водена от ученик в ролята на ютубъра Слави от The Clashers, и една малко
позната история за протестно светлинно шествие на деца с фенерчета от 1945 г.
изпъстриха програмата за Деня на народните будители в залата на ПГСС „Царица
Йоанна“ в Пазарджик.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Празникът беше подготвен с участието на кандидати за младши посланици на
Европейския парламент, защото гимназията работи по Програмата за училища
посланици. Именно те предложиха световноизвестни творци да засвидетелстват
уважение към българската култура. Така тържеството започна с пианото на
Клайдерман, а след това водещите Мария Стоянова и Джулияна Рангелова обявиха, че
в края на програмата публиката я чака изпит, но няма да го води учител. По-късно в
залата прозвуча изпълнение на Андре Рийо и неговият оркестър.

Преди това обаче трябваше да се мине по пътя на будителите. Той започна с Иван
Рилски, Кирил и Методий, продължи през Паисий Хилендарски, който през 1762 г.
пита сънародниците си защо се срамуват да се наричат българи, и стигна до Софроний
Врачански с неговото автобиографично житие и „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон.
Д-р Берон е завършил медицина в Мюнхен и е владеел осем чужди езика, или още
преди два века един българин е бил европеец по образование и мислене, без да чака
някой да му го признае.

Европейската линия е търсен ефект. Част от артистите на сцената са кандидати за нови
младши посланици на Европейския парламент. Затова разказът не спря на
Освобождението. Той мина през Независимостта от 1908 г., през демократичните
промени от 1989 г., през членството в НАТО (2004) и през 1 януари 2007 г., когато
България стана част от Европейския съюз. Идеята на бъдещите посланици бе да
покажат, че от възрожденското читалище до европейската маса за преговори има ясна
линия, а в основата ѝ стои знанието.

Световноизвестен композитор и цигулар изпълни българския химн
По идея на младшите посланици в програмата имаше момент, който съвсем не е
случаен. Химнът на Република България прозвуча в изпълнение на световноизвестния
цигулар и диригент Андре Рийо и неговия оркестър. Залата, събрала ученици, учители
и гости, се изправи на крака.
Ричард Клайдерман и Андре Рийо са именити творци, които събират публика на всички
континенти. Когато личности от такава величина свирят българска музика, това е знак
на уважение към нашата култура и идентичност. А то показва нещо, което често
забравяме: Европа не ни е чужда и България не е чужда в ЕС. Европа познава България,
а българската култура получава заслужена почит далеч извън границите на страната ни.
Фенерчетата от 1945 г.

В програмата имаше и епизод, който повечето зрители в залата навярно чуха за първи
път. Водещите го разказаха така: през 1945 г. комунистическата власт забранява
празника на будителите. Но в района на град Пирдоп деца тайно дефилирали вечер с
ръчно изработени светещи фенерчета, върху които били изписани българските букви.
Няма плакати, лозунги и организатори. Има деца, фенери и азбука. Забраната била за
свят празник, а децата защитавали един уникален за България ден, в който отдаваме
почит на просвещението и будителството.

Паралелът с днешния ден идва логично. В някои западноевропейски държави
съвременни ученици излизат по улиците, за да кажат на възрастните какво мислят за
бъдещето си. Независимо дали сме съгласни с тях или не, въпросът е друг: има ли
право младият човек да говори, да не се съгласява и да отстоява принципите си. Децата
от Пирдоп са имали фенерче и много повече риск. Днешните ученици имат гласа си, а с
него идва и отговорността да го използват. Така историята не остана само за миналото.
Тя прозвуча като въпрос към всеки в залата: ти какво би направил?
YouTube влезе в залата с младежки дух
Най-голямата изненада дойде след това. Водещите обявиха, че пътешествието в
историята е свършило и че днес няма да изпитват те, а човек, който умее да превръща
всичко в Топ 5 факта. Енергично YouTube интро изпълни залата и на сцената излезе
Балин Йонков в ролята на Слави от The Clashers, с микрофон, усмивка и характерния
жест с ръка.

Форматът беше разчупен. Вместо „Топ 5“ имаше Топ 35 въпроса, а вместо строг учител
на сцената стоеше инфлуенсър, който предупреди, че „за грешките ще отнемам точки“,
и намигна на публиката. Въпросите бяха сериозни: кой пише първата автобиография на
говорим български, кой препис на Паисий е известен като Котленски, кой министър
внася през 1922 г. предложението 1 ноември да стане официален празник, кой цар го
подписва. Но обвивката беше от езика на съвременните ученици.
Имаше и скрит ход. Още в началото водещите предупредиха, че всички отговори ще
бъдат казани в програмата. Публиката слушаше с ясното съзнание, че това е подготовка
за изпит, а така викторината се превърна в награда за вниманието. Най-много награди
спечели Даниел Борисов.

На финала на програмата когато зазвуча „Ако си дал“ на Емил Димитров, вече нямаше
сцена и публика – ученици, учители и гости пееха заедно песен, която няколко
поколения българи знаят наизуст. Тогава може би се чу най-точният отговор на въпроса
„ти какво би направил?“. Децата от Пирдоп са пазили буквите на светлината на
фенерче. Днес същата светлина се предаде с песен и усмивки, а залата дори затанцува.
Будителството не е само урок по история. То е светлина, която се предава от ръка на
ръка.

*Снимки – Десислава Дойкова