ДПС И КМЕТСКИЯТ ЦИРК: КОГАТО АРЕСТУВАТ НАЧАЛНИКА, СВИТАТА ИЗЛИЗА ДА ОБЯСНЯВА КОЛКО Е ДОБЪР ЧОВЕКЪТ (ВИДЕО И СНИМКИ)

Двадесетина защитници на кмета на Сунгурларе откриха пред съда нова правна доктрина: щом те поздравява всеки ден и е добър човек, значи прокуратурата трябва да си прибере обвиненията и да му поднесе извинения с локум.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В България има неща, които не се променят. Зимата идва със сняг, политиците идват с обещания, а когато някой кмет се озове в ареста, около него мигом пониква гора от възмутени поддръжници, които обясняват, че всъщност проблемът не е в управлението, а в онези, които дръзват да го проверяват.

Този път спектакълът се разигра около кметовете на Сунгурларе и Белица. След задържането им и обявеното от прокуратурата задържане за 72 часа по тежки обвинения пред съда се събраха двайсетина привърженици на кмета на Сунгурларе, водени от сестра му Магдалена Гавазова. В тяхната интерпретация арестът бил насилие, терор и едва ли не покушение срещу самия обществен ред.

Човек направо да се просълзи. Не от умиление, разбира се, а от изумление колко бързо в някои политически среди правосъдието се превръща в престъпление, когато почука на правилната врата.

Когато прокуратурата е виновна, защото е започнала да си върши работата

Според публичните изявления на защитниците обвинението не разполагало с никакви доказателства, факти и основания за задържането. Всичко било инсинуация, целяща да маскира истинските проблеми и да предизвика хаос и паника сред населението.

Тук вече стигаме до висшата политическа философия на нашенския партиен феодализъм: ако разследват теб, значи държавата репресира; ако разследват политическия ти противник, значи държавата възтържествува.

Доказателствата се оказват второстепенна подробност. Важното е кой е обвиняемият, чий човек е и колко души могат да се съберат пред съда, за да произведат телевизионен фон на възмущението.

Само че има една малка подробност, която очевидно разваля сценария: прокуратурата не е длъжна да се съобразява с политическата биография, семейните отношения или доброто обществено впечатление от един кмет. Тя трябва да представи доказателства по законовия ред, а съдът да прецени дали са налице основания за съответната мярка.

Нито обвинението е присъда, нито арестът е доказателство за вина. Но и сълзите на поддръжниците не са удостоверение за невинност.

Правосъдието не е конкурс за популярност, а процедура, в която симпатиите не могат да заместят фактите.

„Много добър човек е, всеки ден ни поздравява!“

Това е може би най-великолепният аргумент в репертоара на политическата сантименталност.

Кметът бил добър човек. Поздравявал хората. Държал се прилично. Сигурно не забравял и да се усмихва. Как тогава е възможно срещу него да има обвинения?

По тази логика съдебната система трябва да бъде закрита и заменена с квартално събрание пред читалището. Всеки обвиняем да бъде представян с кратка характеристика от съседите: „поздравява“, „помага“, „не е лош човек“, „познавам го от дете“. После председателят на събранието отсича: свободен си, защото си възпитан.

Ако някой ден се наложи да разследваме обществена поръчка, няма нужда от документи, договори, експертизи и проверка на финансовите потоци. Достатъчно е да попитаме бабата от третия етаж дали кметът ѝ казва „добро утро“.

Човешкото отношение е хубаво качество. То обаче не е индулгенция за евентуални нарушения при управлението на публични средства.

Има разлика между това да си любезен човек и това да си безупречен управленец. Първото се установява с поздрав. Второто се установява с документи, прозрачност и отчетност.

А когато става дума за общински пари, любезността не може да бъде касова бележка.

ДПС и вечната обсада на собствената непогрешимост

От години българската политика познава един особено удобен механизъм за самозащита: превръщането на всяка проверка в политическо преследване, всяко разследване в заговор и всеки неудобен въпрос в опит за дестабилизация.

Когато представители на ДПС се окажат в центъра на скандал, винаги се намира някой, който да обясни, че става дума за удар срещу партията, общността, стабилността или демокрацията. Според конкретния случай се избира най-подходящата опаковка.

Само че никоя партия не притежава монопол върху невинността. Нито ДПС, нито която и да е друга политическа сила има право на специален имунитет от обществен контрол.

Ако има данни за злоупотреби с обществени поръчки, конфликт на интереси или ощетяване на общински бюджети, компетентните органи трябва да проверят фактите. Ако обвиненията се окажат неоснователни, това също трябва да бъде установено по законовия ред.

Така работи една нормална държава.

В ненормалната държава обаче партията се превръща в семейна крепост, кметството в личен двор, общинският бюджет в мистериозна черна кутия, а всеки, който поиска отчет, бива обявен за враг на народа.

Общината не е партийна собственост. Кметският стол не е наследствен трон. А бюджетът не е касичка, оставена за разпореждане на местната политическа свита.

Това важи за всички партии, но когато конкретни представители се окажат под разследване, политическата им принадлежност не бива нито да ги осъжда предварително, нито да ги предпазва от проверка.

Христо Широков и компания: когато политическите връзки се превърнат в неудобен въпрос

В публичния контекст на случая се споменават и твърдения за връзки между двамата кметове и Христо Широков, бивш областен лидер на ДПС, срещу когото също има обвинения, включително по линия на предполагаемото взаимодействие между участниците.

Тези обстоятелства трябва да бъдат изяснени от разследването, а конкретната отговорност на всеки човек да бъде установена от съда. Обвиненията не са присъди. Но наличието на политически връзки също не е причина да се спуска завесата пред въпросите.

Когато няколко влиятелни фигури се окажат в полезрението на едно разследване, обществото има право да пита как са вземани решенията, кой е печелил от тях и дали публичният ресурс е бил управляван в интерес на гражданите.

Това не е лов на вещици. Това е елементарен обществен контрол.

И ако всичко е чисто, документите и фактите би трябвало да издържат на проверката. Прозрачността не е враг на невинния. Тя е неговият най-добър съюзник.

Двайсет души пред съда не са народен референдум

Нека отдадем дължимото на числото. Двайсетина души са излезли да защитят кмета. Това е тяхно право. Всеки гражданин може да изразява мнение, да протестира и да настоява за справедлив процес.

Но има огромна разлика между гражданска подкрепа и опит общественото недоволство да бъде използвано като натиск върху правосъдието.

Тълпата не е съдебен състав. Роднинството не е доказателствено средство. Партийната лоялност не е правна норма.

А и какво точно се очаква да последва от подобна демонстрация? Прокурорът да излезе на стълбите, да види възмутените лица и да обяви: „Извинявайте, другари, не бяхме съобразили, че човекът поздравява редовно“?

Съдът не трябва да се впечатлява нито от партийни знамена, нито от семейни сълзи, нито от организирани възгласи. Той трябва да се ръководи от закона и доказателствата.

Поддръжниците имат право да бъдат там. Но никой няма право да превръща присъствието им в заместител на съдебното решение.

Свободата да подкрепяш някого не включва правото да изискваш институциите да не го разследват.

„Това ли е проблемът на България, кметовете на ДПС?“

Този въпрос, приписан на една от общественичките на ДПС, заслужава специално внимание.

Да, проблем е, когато има основателни съмнения за злоупотреба с публична власт. Проблем е, когато общински средства може да са били отклонявани от предназначението им. Проблем е, когато обществените поръчки пораждат въпроси, на които никой не желае да отговаря.

Проблем е и когато политическата принадлежност се използва като щит срещу проверка.

Разбира се, самият факт, че някой е кмет на ДПС, не го прави престъпник. Да се твърди обратното би било същата примитивна логика, която критикуваме. Но ако кмет на ДПС е обвинен в конкретни престъпления, това не превръща разследването в маловажен въпрос само защото има по-големи проблеми в държавата.

По тази логика никога няма да разследваме нищо. Винаги ще има инфлация, корупция, безработица, политическа криза, международни конфликти и някой нов катаклизъм, с който да оправдаем бездействието.

Все едно да откажеш да гасиш пожар в кухнята, защото в съседната държава има война.

Държавата има повече от един проблем. Има и повече от една институция. Затова съществуват прокуратури, съдилища, контролни органи и разследващи структури. Работата им не се отменя от факта, че светът е пълен с други беди.

Ако някой е злоупотребявал с властта си, това е проблем на България. Ако не е, трябва да получи справедливо отношение и да бъде освободен при липса на законови основания за задържане.

Трудно е за разбиране само ако човек е свикнал да възприема държавата като партийно разпределение на територии.

Кметството не е бащиния, а общината не е феодално владение

Най-голямата опасност в подобни истории не е единствено в конкретните обвинения. Тя е в мисленето, че местната власт принадлежи на определен политически кръг, който има право да се разпорежда с нея, докато гражданите са длъжни да бъдат благодарни, че изобщо ги поздравяват по улицата.

Кметът е избран да управлява общината, а не да я притежава.

Той трябва да се отчита пред гражданите, да спазва закона и да пази обществения интерес. Ако срещу него има обвинения, те трябва да бъдат проверени. Ако е виновен, трябва да понесе предвидените от закона последици. Ако е невинен, трябва да бъде оправдан.

Това не е жестокост. Това е демокрация.

Жестокостта към обществото започва тогава, когато публичните средства се третират като личен ресурс, когато властта се затваря в тесен кръг от доверени лица и когато всеки въпрос за отчетност се посреща с възмущение, сякаш гражданите са нахлули без покана в чужда собственост.

Няма нищо по-опасно от местен политически феодализъм, облечен в костюм, снабден с партиен билет и придружен от хор от защитници, готови да обяснят, че всичко е заговор.

Свободата на българина не е свобода за безконтролна власт

На фона на цялата тази сценография се появяват и призивите за свобода, демокрация и защита на правата.

Нека уточним нещо важно: правата на обвиняемите трябва да бъдат защитавани. Никой не бива да бъде обявяван за виновен предварително. Никой не бива да бъде подлаган на произвол. Всеки има право на адвокат, на справедлив процес и на презумпцията за невиновност.

Но тези права не са запазена марка на ДПС. Те принадлежат на всеки български гражданин.

Свободата не означава политическите ти приятели да бъдат недосегаеми. Демокрацията не означава да се събираш пред съда и да изискваш специално отношение. А презумпцията за невиновност не означава презумпция за недосегаемост.

Истинската свобода е да можеш да попиташ къде са отишли общинските пари, без да бъдеш обявен за враг. Да можеш да изискваш прозрачност, без да се страхуваш от местната власт. Да можеш да гласуваш за един кмет, но и да го критикуваш, когато не изпълнява задълженията си.

И най-вече да знаеш, че законът важи еднакво за всички.

Защото ако правосъдието е добро само когато арестуват политическия противник, а е „терор“, когато разследват собствения ти човек, тогава не защитаваш демокрацията. Защитаваш привилегията.

Финалът на спектакъла тепърва предстои

Днес пред съда са двайсетина души. Утре може да са двеста. Другиден може да се появят декларации, партийни позиции и пламенни речи за репресии, политически поръчки и демократични ценности.

Но нито броят на протестиращите, нито силата на възмущението могат да заменят доказателствата.

Ако обвиненията срещу кметовете са неоснователни, това трябва да бъде доказано и те да получат полагащото им се по закон отношение. Ако са извършени престъпления, те трябва да бъдат установени и наказани по надлежния ред.

Всичко останало е политически театър, в който едни играят жертви, други играят спасители, а данъкоплатецът отново е оставен в залата да плаща сметката.

И когато следващия път някой попита дали кметовете на ДПС са проблемът на България, отговорът трябва да бъде ясен: не, проблемът не е в партията, към която принадлежи един обвиняем. Проблемът е във всяка власт, която смята, че принадлежността ѝ към определена партия я освобождава от отговорност.

А на онези, които смятат, че доброто утро е достатъчно доказателство за доброто управление, можем да предложим една скромна реформа: да заменим Сметната палата с квартална сладкарница, прокуратурата с роднински съвет, а съда с конкурс за най-симпатичен кмет.

Поне ще спестим парите за експертизи.

Само че тогава няма да имаме държава. Ще имаме голямо партийно село, в което всеки познава някого, всеки е нечий човек и никой не е виновен, докато не се окаже, че е виновен някой от другите.

А България отдавна няма нужда от още политически светци. Има нужда от институции, които не се прекланят пред партийни олтари, и от управници, които знаят, че кметският кабинет е обществена длъжност, а не наследствено право.